Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Радвам се да те видя, капитане — каза той на Оливър. — Вече се безпокояхме много за вас, сър, докато за щастие намерих клечка кибрит в подплатата на сакото ми. Ако професорът беше тук, би имал много, което е аргумент в полза на редовното пушене даже и в присъствието на дами. Ах! Не е чудно, че Нейно Величество се чувствува отпаднала в това горещо място, бедната девойка. Добре е, че не сте я отпуснали, сър. Бихте ли могли да я поддържате, сър, трябва да се придвижваме. Не мога да предложа моите услуги, нараних си крака от един царски зъб, а ръцете ми са заети с факли. Но ако предпочитате доктора… Какво казвате, сър, че можете да се справите ли? Има такова ехо в тази пещера, че е трудно да се разбере. Много добре, да вървим, защото тези факли няма да траят вечно, а и вие не бихте пожелали да прекарате цяла нощ тук двамата в такова деликатно състояние, нали? Пък и тези отвратителни абати биха могли да кажат, че сте го направили нарочно… Така че да поемаме! Аз ще вървя напред с факлите.
На цялата тази незлоблива реч Оливър не отговори нито с дума, но ни изгледа подозрително над тялото на Македа, която видимо бе припаднала. Само че когато се осмелих да й предложа професионална подкрепа, тя се съвзе и каза, че може да продължи доста добре сама, което означаваше — на ръката на Орм.
И така краят на историята бе, че тя продължи, а и всички ние, защото факлите издържаха, докато стигнахме тесния полегат проход и като завихме зад ъгъла, видяхме фенера в дупката на стената, а след това работите станаха лесни.
— Докторе — каза ми Оливър с преднамерено безгрижен глас същата вечер преди лягане, — забелязахте ли нещо в Пещерата на Царете този следобед?
— О да — отговорих аз, — много неща! Разбира се, аз лично не се отдавам на археологията като бедния Хигс, но гледката ме порази с абсолютната си уникалност. Ако бях наклонен например да морализирам, каква разлика между тези мъртви владетели и тяхната млада и красива наследничка, преливаща от жизненост и любов… — Тук той ме погледна остро, — любов към своя народ, каквато не се съмнявам, че през техните дни…
— О, млъкни, Адамс! Не искам философска лекция с исторически сравнения. Не забеляза ли нещо друго освен кости и злато, когато това безподобно магаре Куик внезапно запали светлините… искам да кажа, драсна клечката, която за нещастие носеше със себе си.
Тогава се примирих и заговорих откровено:
— Е добре, ако искаш да знаеш истината — казах аз, — не от твърде лично впечатление, защото зрението ми вече не е толкова добре, както бе някога. Но сержантът, който има изключително остри очи, помисли, че те е видял да целуваш Македа. Затова си обърнахме гърба. Но, разбира се, може и да сме сгрешили…
Оливър присъди на очите на сержанта крайна съдба, по-лоша, отколкото на Надничащия Том. После, в изблик на откровение, защото прикритостта никога не бе силната му страна, си призна:
— Не сте сгрешили. Ние се обичаме и това се разбира внезапно в тъмното. Предполагам, че необичайното обкръжение подействува на нервите ни.
— От морална гледна точка се радвам, че се обичате — забелязах аз, — тъй като прегръдки просто от нерви не са препоръчителни. Но от всяка друга, при нашето положение, резултиращата ситуация ми се струва много близка до ужасна, въпреки че Куик, който е особено наблюдателен, ме предупреди да я очаквам още от началото.
— Да бъде проклет този Куик! — подхвърли ядно Оливър. — Ще му дам месечно предупреждение още тази вечер.
— Недей — отвърнах аз, ще го принудиш да отиде на служба у Барунг, където би бил твърде опасен. Виж, Орм, оставете шегата, това е твърде сериозна бъркотия.
— Защо? Какво лошо има и това, докторе? — запита той възмутено. — Разбира се, тя е еврейка от някакъв западнал род и аз съм християнин, но тези неща се нагаждат. Естествено и това, че тя е по-горе от мен, но най-после нейният ранг е строго локален и в Европа ние ще бъдем горе — долу на едно ниво. Относно ориенталското у нея, какво значение има това? То сигурно не е пречка, която би имала тежест пред теб, а що се отнася до останалото, виждал ли си някога равна на нея?
— Никога, никога! — отговорих аз с ентусиазъм. — Младата дама, с която кой да е господин би се сгодил, е абсолютно несравнима. По-точно — най-оригиналната и най-красивата, каквато съм срещал някога в цяла Централна Африка. Само че, какъвто и да би бил случаят с вас, не зная дали този факт ще утеши мен и Куик, когато ни прерязват гърлата. Орм — добавих с лек укор аз, — не ти ли казах преди много време, че единственото нещо, което не бива да правиш, е да не залюбваш Детето на Царе?