Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Тогава напълних отново плитките ръчни лампи, а през това време Орм извърши някои бързи наблюдения, чиито резултати записа в джобната си книжка.
— Какво научихте? — запита го Македа, когато най-после той се присъедини към нас с известно нежелание, защото тя го повика.
— Не толкова, колкото бих желал, ако ми бяхте дали повече време — отговори той и добави за обяснение: — Господарке, аз бях обучен като инженер. Мъртвите мъже, издълбали или оформили тези пещери, трябва да са били също инженери и то не лоши.
— Ние имаме такива между нас — каза тя. — Те издигат баражи, строят дренажи и къщи, макар и не толкова добри, както някогашните. Но аз питам отново — какво научихте, о, мъдри Инженере?
— Само това, че ние стоим не много далеч над град Хармак, на който случайно измерих нивото, и че отвъд онзи стол, мисля, че е имало някога проправен проход. Но благоволете да не говорите нищо по това, господарке, и да не ми задавате повече въпроси засега, тъй като не мога да ви отговоря с положителност.
— Виждам, че сте дискретен, както и съобразителен — отговори тя не без известна ирония. — Е добре, щом не можете да ми се доверите с вашия съвет, запазете го за себе си.
Оливър се поклони принудено. Тогава започна обратният ни път, като преминахме покрай още много групи скелети, които сега почти не разглеждахме, защото тежкият въздух, изпълнен с прах, бил някога плътта на хората, трудно се дишаше. Само забелязах, или по-скоро наблюдателният Куик ми обърна внимание, че докато вървяхме край по-новите находки, царете имаха все по-малко и по-малко обкръжение, за да се сведе то до малко на брой скелети, без съмнение на любимите им жени, избирани за тази специална чест. Приношенията, поставени пред краката им, също бяха с намаляваща стойност.
Накрая отсъствуваше всякаква пищност и бедните владетели, наблъскания близо един до друг, бяха оставени просто с личните си бижута и царски знаци. Пък и те дори бяха заместени с погребални орнаменти от златно фолио, а съкровищните подноси — от глинени паници, съдържали изглежда само храна и вино. Към тях бяха добавени няколко копия и други оръжия. Последният от заетите столове, понеже имаше и празни, съдържаше кости, които по малкия им размер и този на гривните между тях, веднага разбрах, че са на жена. Тя е била изпратена в гроба без придружители и всякакви приношения.
— Без съмнение — каза Македа, като й изтъкнах това. — По туй време древните хора са били отслабени и обеднели. След толкова много царе са позволили на една жена да ги управлява. Така че не са имали да прахосват излишни богатства за нейното погребение. Това трябва да е било след земетресението, когато само малко хора са останали в Мур, преди абати да го превземат.
— Къде тогава са погребани тези от вашия собствен дом? — запита Оливър, взирайки се в празните столове.
— О, не на това място! — отговори тя. — Казах ви, че гробището тук бе открито едва преди няколко години. Нашите почиват в гробници вън. Що се отнася до мен, аз ще заспя в обикновената земя, за да мога да живея в тревата и цветята, ако не по друг начин. Но достатъчно за смърт и гибел. Кой знае колко скоро ще бъдем като тези — и тя потрепера. — Междувременно ние дишаме и да използуваме най-добре това. Вие видяхте вашия хонорар. Доволен ли сте?
— Какъв хонорар? — запита Орм. — Смърт, наградата за живота ли? Как мога да преценя, докато не съм преминал през входа й.
В този момент философското обсъждане бе прекъснато от внезапното угасване на лампата на Куик.
— Мислех, че нещо не е в ред с проклетата вещ — каза сержантът, — но не можех да я усиля, няма винт за фитила, а без него тези старовремски лампи-репи никога не са стрували нещо. Ало, докторе! Ето и вашата угасва. — И докато той говореше, тя наистина угасна.
— Фитилите! — възкликна Македа. — Забравихме да вземем нови фитили, а без тях каква е ползата от маслото? Елате, бързайте! Още сме далеч от изхода на тази пещера, където никой освен първосвещениците няма да посмее да ни потърси. — И като взе Оливър за ръка, тя започна да тича, оставяйки нас двамата да ги следваме според възможностите ни.
— Спокойно, докторе — рече Куик, — спокойно. При беда другарите винаги трябва да се държат един до друг, както се казва в Червената книга, подарявана от Короната на редовите офицери, но заплащана чрез удръжка от заплатата им. Хванете се за ръката ми, докторе. А, помислих си го! По-голямо бързане, по-малка скорост. Погледнете там! — И той посочи към тичащите фигури отпред, сега вече на голямо разстояние и само с една лампа помежду им.