Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Тогава бихме помолили да се отдръпнем, докато Детето на Царе се консултира със своите съветници. Това тя направи за доста време, тъй като явно повдигнатите въпроси предизвикаха различия в мненията. Обаче накрая тя и тези, които я поддържаха, изглежда надделяха над опонентите и ние бяхме призовани. Съобщи ни се, че нашите условия са приети и включени в клетвата и че всичко, свързано с тях, щеше да се спазва стриктно от Владетеля и от Съвета на Абати. Така ние подписахме и се заклехме, като целунахме книгата, или по-точно рулото, по цивилизован начин. От това бяхме много уморени, понеже цялата тази процедура бе напрегната. Ето защо ни отведоха обратно в нашите покои за обед или по-скоро за вечеря, защото абати вземаха най-обилното си ядене по пладне, след което правеха сиеста съобразно обикновения източен обичай.
Към четири часа бях събуден от дрямката си от ръмженето на Фараон и погледнах нагоре, за да видя един човек, който се бе свил до вратата, явно от страх от зъбите на кучето. Той се оказа пратеник на Македа, проводен да ни запита, дали бихме желали да я придружим до едно място, което никога не сме виждали. Разбира се, ние отговорихме утвърдително и веднага бяхме отведени от пратеника до една занемарена прашна зала в дъното на двореца, дето Македа и три от прислужничките й скоро се присъединиха към нас, а с тях й няколко мъже със запалени лампи, тикви с масло, и вързопи факли.
— Не се съмнявам, приятели — каза Македа, която бе без було и изглеждаше напълно възстановена от нейния изблик сутринта, — вие сте виждали много чудновати места в тази Африка и в други страни, но сега ще ви покажа едно, което, мисля, че е по-странно от всички.
Следвайки я, ние дойдохме до една врата в дъното на залата, която мъжете отключиха и заключиха отново след нас. От там преминахме в дълъг проход, изсечен в скалата, който се спускаше непрекъснато надолу и накрая ни отведе през втора врата в най-голямата пещера, която някога съм видял и чел. Тя бе толкова голяма наистина, че слабата светлина на нашите лампи не достигаше до тавана й, а само мъгливо очертаваше вдясно и вляво това, което изглеждаше на скални отломки от разрушени сгради.
— Вижте пещерния град на Мур — каза Македа, като размаха лампата в ръката си. — На това място древните хора, които ние вярваме да са били прадедите на Фунг, са имали тайната си крепост. Тези стени са били на техните житници, храмове и церемониални сгради, но, както ви казах, преди столетия земетресение го е сринало. То също разрушило голяма част от самата пещера и предизвикало срутване на покрива, така че да има много места, където не е безопасно да се влезе. Елате сега и вижте какво е останало.
Ние я последвахме в дълбината на това чудно място, като фенерите и факлите ни изглеждаха на малки звезди в тази огромна тъмнина. Видяхме развалините на житници, още пълни с праха на това, което, предполагам, че някога е било жито, и стигнахме най-после до грамадна сграда без покрив, като пространството около нея бе затрупано със строшени колони, а между тях — преобърнати статуи, покрити с толкова дебел прах, та можахме единствено да открием, че повечето от тях бяха оформени като сфинксове.
— Ако само Хигс беше тук… — каза Оливър с въздишка и отиде при Македа, която го повика да види нещо друго.
Когато напуснахме храма, в който не бе безопасно да се ходи, тя ни отведе там, където мощен извор, водният източник на мястото, бълбукаше в каменен басейн и като го преливаше през направени отвори, отиваше неизвестно где.
— Погледнете! Този фонтан е много древен — посочи Македа към ръба на басейна, гладко изтъркан на дълбочина няколко инча, където извличалите вода през много поколения са опирали ръцете си на твърдата скала.