Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Бог да помогне на бедното същество! Единственият бисер в зурлата на всичките тези позлатени свине! Е добре, разбрах, че съм нещо като генерал сега и ако аз не ги накарам да действуват заради нея, името да не ми е Самюел Куик.
Междувременно имаше голямо стъписване и шепот на възмущение в двора, който почувствува, че се нанасяше оскърбление върху него — колективно и лично. В такава криза, както обикновено, принц Джошуа пое водачеството. Той стана от мястото си и като коленичи не без мъка пред трона, каза:
— О, Дете на Царе! Защо ни огорчаваш с такива думи? Нямаш ли бога Соломон да те защищава?
— Бог защищава тези, които се защищават сами — изхълца Македа.
— А нямаш ли многобройни храбри офицери?
— Какво са офицерите без армия?
— А нямаш ли мен, твоя чичо, твоя годеник и любим? — И той постави ръката си там, където смяташе, че е сърцето му, и се взря в нея с въртящи се рибешки очи. — Ако не бе намесата на тези неверници, в които изглежда имаш такова доверие — продължи той, — нямаше ли да взема Барунг в плен в онзи ден и да оставя Фунг без ръководител?
— И абати без всякакви остатъци от чест, които все още притежават, чичо мой.
— Да се оженим, о Пъпка на Роза, о Цвете на Мур, и скоро ще те освободя от Фунг. Ние сме безсилни, защото сме разделени, но заедно ще триумфираме. Кажи, Македа, кога ще се оженим?
— Когато идолът Хармак е напълно унищожен и Фунг са напуснали завинаги, чичо мой — отговори тя нетърпеливо. — Но време ли е да се говори сега за женитба? Обявявам Съвета за закрит. Нека свещениците донесат пергаментите, за да могат тези чужденци от Запада да дадат клетва и след това ме извинете, ако ви напусна.
Тогава иззад трона се появи един мъж, облечен великолепно и с шапка, която малко ми напомняше на владишка митра. Той носеше над мантията си нагръдник с грубо полирани скъпоценни камъни, полускрит от дългата му бяла брада. Тази личност, която изглежда да беше първосвещеникът, носеше в ръка двойно руло пергамент, изписан с букви, които, по-късно открихме, че бяха изопачен еврейски, много древен и разчитан само от три или четири абати, ако действително някой от тях можеше точно да го прочете. Бе казано най-малкото, че това бе рулото на закона, донесено от техните прадеди преди столетия от Абисиния, заедно с пръстена на Савската царица и няколко други реликви, между които и люлката (явна фалшификация), в която детето на Соломон и Македа или Белчис, първата позната царица на Сава, било люляно. Това руло на закона, което от поколения бе използувано при всички важни церемонии между абати, като например заклеване при встъпване в длъжност на техните царици и главни офицери, сега бе ни дадено да държим и целунем, докато давахме клетва за подчинение и привързаност в имената на Йехова и Соломон (странна смесица, направи ни впечатление), като тържествено обещахме да извършим посочените вече дела.
— Това изглежда твърде обширно обещание — каза Оливър, след като ни бе прочетено и преведено от мене на Куик. — Мислите ли, че трябва да го приемем?
Аз отговорих „Да“, що се отнася до моето разбиране, иначе не виждах възможност да постигна целта, накарала ме да се впусна в тази авантюра. После, когато бе специално поканен да го стори, сержантът, след известна размисъл, даде своето обмислено мнение.
— Сър — каза той на Орм, — ние сме тук трима бели хора, свързващи се с тълпа африкански четвърт евреи и една истинска дама. Струва ми се, че би трябвало да се закълнем на всичко, което те искат от нас, като се доверим на дамата да ни изведе от бъркотията. В противен случай ще бъдем прости разбойници в страната без официален ранг и следователно подлежащи на незабавен разстрел от неприятеля или от някакви бунтовници, които биха взели властта тук. Освен това трябва да помислим за професора и за сина на доктора. Следователно аз казвам: да се закълнем на всичко в разумни граници, като запазим привързаността си към короната на Великобритания, и да се доверим на късмета. Виждате ли, капитане, ние и така сме в тяхна власт, а тази клетва може да помогне, но не и да навреди. Докато, ако я откажем, ще оскърбим всичките тези негодници, а може би и дамата и то е от по-голямо значение.
— Мисля, че навярно си прав, сержанте — каза Орм. — Както и да е, вътре сме за петак или за фунт.
После той се обърна към Македа, която наблюдаваше тази конференция на непознат език с известно безпокойство, или поне така ми се стори, и добави на арабски:
— О, Дете на Царе! Ще положим вашата клетва, въпреки че тя е обширна, доверявайки се на вашата чест да ни защити от всякакви клопки, които може да съдържа, защото, бихме ви помолили да помните, че сме чужденци във вашата страна и не разбираме от нейните закони и обичаи. Обаче ние поставяме условието да запазим привързаността си към нашия далечен владетел, като оставаме поданици на този монарх с всички последващи от това права. Също поставяме условие, че преди да поемем задълженията си, или във всеки случай по време на изпълнението им, да имаме пълната свобода за опит да спасим нашия приятел и другар, сега пленник в ръцете на Фунг, и сина на единия от нас, за който се вярва, че им е роб, и да получим всяка помощ, която можете да ни дадете в туй направление. Освен това искаме, ако бъдем съдени за каквото и да било нарушение на тази клетва, вие, комуто се кълнем във вярност, да бъдете само наш съдия, без никой други да се вместват в процеса. Ако приемете тези условия, ще положим нашата клетва. В противен случай няма да се закълнем в нищо, а ще действуваме както наложат обстоятелствата.