Пръстенът на Савската царица

— Моля за вашето извинение, капитане, това е точно каквото искам да кажа сега! Ако една котка може да погледне нагоре към една царица, защо и един мъж да не може да я залюби? Както и да е, моята любов не може да попречи на вашата. Моята означава стража — бий и може би нож в търбуха, а вашата… е добре, видяхме вашата този следобед, въпреки че не разбрахме до какво ще доведе тя. Все пак, капитане, говорейки като човек, който не се е увличал досега по секса, аз казвам… доплувай, заслужава си, даже и ако трябва да потънеш после, защото тази жена, въпреки че е наполовина еврейка, а аз никога не можех да понасям евреите, е най-сладката, най-добрата и най-храбрата малка женичка, която някога е ходила по божията земя.

При тези думи Оливър сграбчи ръката му и топло я разтърси. Трябва да отбележа, че някакво сведение за мнението на Куин относно характера й трябва да е достигнало до ушите на Македа. Във всеки случай оттогава до края тя винаги третираше стария мъжага с френското „най-изтънчено благоволение“.

Но тъй като аз не бях влюбен и никой не ми стисна ръката, оставих двамата да разискват достойнствата на Детето на Царе, а сам си легнах с най-мрачни предчувствия. Какъв глупак съм бил да не настоявам, какъвто и експерт да придружава Хигс, той да е женен човек. И все пак, когато си помисля, се питам, щеше ли това да подобри положението или обратно — да прибави на сделката и оттенък на морална гнусота, която сега липсваше, тъй като женените мъже понякога са податливи. Истината е, че прелестите на Македа бяха изключителни. Към забележителната й красота се добавяха чудният чар на държане и силата на ума. Освен това положението й би трогнало сърцето на всеки човек — тъй безпомощна бе тя всред цялото й кухо величие, тъй самотна всред народ от страхливци, които тя напразно се стремеше да спаси. Ако можеше да се спаси от унищожение с тях, тя бе обречена на толкова печална и отвратителна съдба, а именно — да стане жена на един дебел самохвалко, който бе собственият й чичо. Е добре, знаем кое чувство е сродно на съжалението и катастрофата се бе случила малко по-рано, отколкото очаквах, това е всичко.

Без съмнение за нея, в сравнение с мъжете, с които етикетът й разрешаваше да общува, този храбър и красив млад англичанин, пристигнал на нейните грижи болен и разбит след извършването на голямо дело, трябва да е изглеждал като истински принц от приказките. И тя бе помогнала да го лекуват, а той се бе показал признателен за нейната доброта и благоволение, и… останалото следваше тъй сигурно, както денят следва нощта.

Какъв щеше да бъде краят? Рано или късно тайната щеше да се разкрие, защото вече благородниците абати, ако можех да ги наричам така по липса на по-добро име, и особено Джошуа, бяха страшно ревниви поради предпочитанието, което тяхната господарка показваше към чужденеца, и наблюдаваха и двамата. Тогава какво… какво щеше да стане? Според закона на абати това беше смърт за всекиго извън разрешената степен на сношение, който щеше да се намеси в чувствата на Детето на Царе. И не беше чудно — тази личност държеше трона си на предполагаемия си пряк произход от Соломон и първата Македа, Савската царица, следователно всякакъв примес на чужда кръв не можеше да се толерира. Освен това Орм бе положил клетва за подчинение и можеше да бъде съден по тези закони. Накрая, не можех да се надявам, най-малкото поради характера на спомената двойка, че това бе само лек флирт.