Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Истина е, приятели мои, че тук ние придаваме малко значение на златото, защото, като сме откъснати и неспособни да търгуваме, то не ни е от полза, освен за украшение. Ако беше другояче, несъмнено щяхме да го ценим, колкото и останалия свят, и ще го сторим, когато бъдем освободени от нашите обкръжили ни врагове. Следователно чичо ми не е прав да счита за добродетел това, което е само необходимост, особено когато нашият народ превръща земята в свое злато и прекарва живота си в придобиване на повече от него, отколкото му е нужно дори.
— Тогава неверниците не желаят ли възнаграждение за своите услуги? — запита ехидно Джошуа.
— Съвсем не е така — отговори Орм. — Ние сме авантюристи, иначе защо бихме дошли тук да се сражаваме за вашата свада (подчертавайки неприязнено върху „вашата“) с владетел, който, макар и полудивак, ни изглежда не без някои добри качества, например чест и храброст? Ако рискуваме живота си и вършим работата си, не сме прекалено горди да не вземем това, което можем да спечелим. А и защо да не го сторим, като някои от нас се нуждаят от състояние, а нашият брат, който смятаме за почти мъртъв отвъд, има роднини в Англия, които са бедни и трябва да бъдат компенсирани за загубата му?
— Защо наистина? — възкликна Македа. — Слушайте сега, приятели мои. От мое име и това на народа абати аз ви обещах толкова камилски товара от това злато, колкото можете да отнесете от Мур, и преди да завърши този ден, ще ви го покажа, ако посмеете да ме последвате там, дето то лежи скрито.
— Първо работата, а после заплащането — каза Оливър. — Кажете ни сега, Дете на Царе, каква е тази работа?
— Тя е следната, о Сине на Орм. Трябва да се закълнете, ако това не е срещу вашата християнска съвест, че в разстояние на една година от днес ще ми служите, ще се сражавате за мен и ще се подчинявате на моите закони, като през цялото време се стремите да унищожите идола Хармак с вашето западно умение и оръжия, след което ще бъдете освободени да отидете, където пожелаете, с вашата награда.
— И ако се закълнем, господарке — запита Орм след размисляне, — кажете ни какъв ранг ще имаме в службата у вас?
— Ще бъдете мой главен началник за това предприятие, о Син на Орм, и тези с вас ще служат под ваша команда на такива постове, каквито пожелаете.
При тези думи шепот на недоволство се изтръгна от облечените в ризници генерали на Съвета.
— Ще трябва ли да се подчиняваме на този чужденец, о Дете на Царе? — запита Джошуа като техен говорител.
— Да, чичо мой, доколкото се отнася до това голямо предприятие. Можете ли да се справите с огнените вещества, на които само те притежават тайната? Биха ли могли кои да са трима от вас да удържат портата на Хармак срещу армията на Фунг и да ги хвърлите във въздуха?
Тя замълча и зачака всред мрачно мълчание.
— Не отговаряте, защото не можете — продължи Македа. — Тогава за целта бъдете доволни да служите известно време под командата на тези, които имат умението и силата, липсваща от вас.
Все още нямаше отговор.
— Господарке — каза Орм в тази зловеща тишина, — вие сте така добра да ме направите генерал на вашите войници, но ще ми се подчиняват ли те? И кои са вашите войници? Всеки мъж на абати носи ли оръжие?
— Уви не! — отговори тя, като се спря на този последен въпрос, може би защото не искаше да отговори на първия. — Уви не! В някогашните дни е било другояче, когато моите велики прадеди са управлявали, и тогава не са се страхували от Фунг. Обаче сега хората не желаят да служат войници. Те казват, че това ги отлъчва от техните занаяти и от игрите, които обичат; те казват, че не могат да дадат младежките си години; те казват, че човек се деградира, като се подчинява на заповедите на тези, поставени над него; те казват, че войната е варварска и трябва да се премахне, а през цялото време храбрите Фунг чакат отвън, за да изколят нашите мъже и да направят нашите жени робини. Само най-бедните и отчаяните, както и тези, които са прегрешили спрямо закона, служат в армията ми, освен когато са офицери. Ох! И затова абати са обречени! — И тя внезапно отметна булото си и се заля в сълзи пред всички нас.
Не зная някога да съм видял гледка по-патетична от тази — красива и с висок дух млада жена да плаче в присъствието на своя Съвет заради пълната деградация на расата, която тя бе призвана да управлява. Но като стар и привикнал на тези ориенталски изрази на чувства, аз не заговорих. Оливър бе толкова дълбоко засегнат, че се опасявах да не направи нещо неразумно. Той се изчерви, стана блед и би се надигнал от мястото си, за да отиде при нея, ако не го улових за ръката и дръпнах назад. Що се отнася до Куик, той повдигна очите си към тавана, като че бе съсредоточен за молитва, и го чух да мърмори: