Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Как са осветявали такава огромна пещера? — запита Орм.
— Не знаем — отговори тя, — тъй като с лампи едва ли биха си служили, това е тайна на миналото и никой абати не се е постарал да я разкрие. Другата е как въздухът е бил поддържан винаги пресен на такава дълбочина в недрата на планината. Не можем дори да кажем, дали това място е естествено, както мисля аз, или изкопано от хора.
— И двете, предполагам — отговорих аз. — Но кажете ми, господарке, използуват ли абати някак тази огромна пещера?
— Малко жито все още се съхранява тук в ями за в случай на обсада — отговори тя, като добави тъжно: — Но това далеч не е достатъчно, почти всичкото то идва от именията на Детето на Царе. Напразно съм умолявала хората да дават своя принос, ако ще и стотна част от реколтата си, но те не желаят. Всеки казва, че би дал, ако и съседът му даде, и така никой не дава. А все пак може да дойде ден, когато само запасът от жито би стоял между тях и гладната смърт… ако Фунг заемат долината например. — И тя се обърне нетърпеливо, за да излезе напред и ни покаже конюшните, където древните хора са пазили конете си, и следите от колелата на техните колесници в каменния под.
— Хубави хора са тези абати, сър — каза Куик. — Ако не бяха жените и децата и най-вече ако не беше тази малка дама, която започвам да боготворя като моя господар, обвързан от дълга, бих желал да ги видя малко да погладуват.
— Има още едно място, което искам да ви покажа — продължи Македа, когато бяхме разгледали конюшните и коментирали за възможната причина, накарала древните хора да държат конете си под земята. — И което може би ще сметнете за заслужаващо да се посети, тъй като съдържа съкровищата, които са или ще бъдат ваши. Елате!
Отново тръгнахме напред през различни проходи, като последният внезапно се разшири в просторен и стръмен наклон на скалата, Който следвахме на около петдесет крачки, докато завърши в, както изглеждаше, сляпа стена. Тук Македа нареди на прислужничките и придружителите да спрат, което те очевидно много желаеха, въпреки че в момента не знаех защо. После тя отиде в единия край на стената, където последната се съединяваше с тази на прохода, и ни показа няколко разхлабени камъка. Накара ме да ги извадя, което сторих не без мъка. Пред направения отвор, достатъчно голям, за да пропълзи човек през него, тя се обърна към своите хора и каза:
— Зная, че вие вярвате на това място да има духове и най-храбрият от вас не би влязъл вътре, освен при изрична заповед. Обаче аз и тези чужденци нямаме такива страхове. Следователно дайте ни тиква с масло и няколко факли и стойте тук, докато се завърнем. Поставете и една лампа в дупката на стената да ни ръководи в случай, че нашата би загаснала. Не, не спорете, и се подчинявайте. Няма опасност, защото, въпреки че е горещ, въздухът вътре е чист, дишала съм го много пъти.
После тя даде ръката си на Оливър и с негова помощ изпълзя през дупката. Ние я последвахме и се намерихме в друга пещера, където, както тя казваше, температурата бе много по-висока.
— Какво е това място — запита Оливър с нисък глас, защото неговият изглед като че го респектираше.
— Гробницата на древните царе, на Мур — отговори тя. — Скоро ще видите! — И отново взе ръката му, защото наклонът бе рязък и плъзгав.
Вървяхме нататък все надолу на около четиристотин ярда. Стъпките ни отекваха шумно в дълбоката тишина и нашите лампи, около които кръжаха прилепи, представляваха четири светли звезди в пълната тъмнина, докато накрая проходът се разшири в нещо като просторна кръгла арена с висок куполообразен скален покрив. Македа се обърна надясно, спря пред някакви предмети, които блещукаха белезникаво, издигна лампата си и каза:
— Гледайте!
Ние видяхме голям каменен стол с натрупани човешки кости върху седалката и в основата му. Между тях имаше череп, а върху него — гротескно килната корона от злато. Другите украшения — скиптри, пръстени, огърлици, оръжия и брони — бяха размесени с костите. Но това не бе всичко, защото в широк кръг около стола имаше и други скелети, петнадесет или повече, а между тях бяха украшенията, които притежателите им бяха носили. Също така пред всеки се намираше поднос от някакъв метал, който впоследствие открихме, че е сребро или мед, и натрупани върху него всякакъв вид скъпоценности, като златни купи или вази, тоалетни принадлежности, огърлици, нагръдници, гривни, набедреници, обици и броеници, изработени изглежда от скъпоценни камъни, купища от кръгли монети и стотици други предмети, каквито човечеството е ценило от започването на цивилизацията.