Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Коул, разбира се, не беше в състояние да си обясни как беше попаднал на подобно място за забавления, но замъгленият му мозък доста ясно се ориентираше в ситуацията. Знаеше каква опасност за здравето представляваха бардаците и затова досега се беше държал настрана от тях, но с такава хубава партньорка би било удоволствие да прекара една нощ. Той дълго време беше принуден да се лишава от общуване с жена. Както си беше замаян, почувства надигащото се желание и без колебание му се отдаде. Алена си спомни за една бутилка с бренди, която вуйчо й държеше скрита в писалището, и я извади оттам. Ако Коул пийнеше достатъчно, за да проспи останалата част от нощта, Алена щеше да се отърве. Когато мина покрай прозореца, сребристата лунна светлина прониза тънката й нощница. Желанието и фантазията на Коул бяха сериозно предизвикани от вида на стройната, но добре оформена фигура. Изгладнелите му сетива се пробудиха и той усети как мъжествеността му набъбва.
— Елате, капитане — подкани го жената с нежен като коприна глас, — пийнете още една чашка. — Алена му пъхна в ръката пълна догоре водна чаша с бренди и отскочи пъргаво, когато той посегна да я хване. — Първо ще пиете, капитане! — засмя се игриво тя.
Коул отпи голяма глътка.
Алена сложи едната си ръка върху косматите му гърди и нежно го побутна към леглото.
— Легнете си отново капитане, иначе ще настинете.
Коул се мъчеше да фиксира погледа си върху лицето й, но очертанията се размиваха пред очите му.
— Трябва да уредя нещо долу в къщата и се връщам веднага — каза Алена. Вътрешно се усмихна на собствената си хитрост. Беше сигурна, че когато се върне, той щеше да спи мирно и тихо.
Но това не беше по вкуса на Коул. Дъхът й, мекият й глас, нежната й фигура — всичко това подклаждаше жарта му, докато той пламна от желание. Остави чашата.
— Само за минутка, капитане — настоя Алена нежно и се отдалечи от него. Коул се запрепъва след нея и мислено проклинаше нестабилната си походка. Алена почти беше стигнала до вратата, когато Коул хвана ръката й. Тя изненадано го погледна, без да се осмели да каже нещо. Сърцето лудо биеше в гърдите й. Той стоеше като зловещ хунски отмъстител, приведен над нея.
— Една целувка искам — измърмори той с надебелял език. — Не ме карай да чакам дълго. Ела! — Той нетърпеливо я придърпа към себе си. — Покажи какво можеш и ще те пусна да вървиш.
Ако напиращото му телесно желание не беше толкова бурно и той я оставеше на мира, Алена с удоволствие би му се отдала. Но този мъж беше прекалено настойчив, за да му се довери. До преди няколко мига Алена беше убедена, че разбира нещо от мъже. Но сега, когато Коул обгърна ханша й с ръце, тя проумя колко глупава е била. Желанието да се освободи от непривичната твърдост на тялото му почти надделя у нея. Алена знаеше много добре какво искаше Коул и не виждаше изход от положението. Тя решително се изправи на пръсти и целуна бързо капитана по устните. В призрачната лунна светлина видя искрящите му сини очи. Суровите черти на лицето му като че бяха издялани от камък. Завладя я непознато досега чувство. За миг я заляха вълните на желанието. Трябваше да положи големи усилия да се овладее. Но тогава неговите устни се впиха в нейните и меката му нежна уста запали в тялото й огнена жар. Тя затвори очи. Когато накрая я пусна и охлаби прегръдката си, тя помисли, че ще изгуби съзнание.
— Много сте страстен, капитане — прошепна тя. — Но сега наистина трябва да вървя.
Коул не обърна внимание на тези думи. Отново я придърпа нетърпеливо към себе си. Алена не знаеше какво да прави с ръцете си, затова обгърна мускулестия му врат.
— Още една целувка — избуча той в ухото й. Горещите му устни се спуснаха по шията й. — Може би след това ще те оставя да вървиш.
„Глупак! — помисли си Алена, изпълнена с огорчение. — Седмици наред ме командваш насам натам, без да откриеш нищо женствено у мен. Е, добре, сега ще ти дам да разбереш, празноглавец такъв!“
Тя почти с готовност започна да изпълнява желанията му. Дори не предполагаше какво въздействие оказва ефирно покритото й тяло върху него. Той силно я притисна към себе си, устата му се впи в устните й. Те се сляха в дълга, страстна целувка. С едната си ръка той обхвана главата й. Чувстваше меките къдрици на копринените й коси и притискането на стегнатите й, закръглени гърди. Въпреки замаяността си искаше да се наслади на тази жена. Алена беше като упоена от страстта на целувките му, коленете й трепереха. Езикът му леко се плъзна между разтворените й устни, навлезе дълбоко и сладко в устата й, така че тя изгуби всяка представа за действителността. Не можеше да му се противопоставя повече. Предположи наивно, че той скоро ще й се насити. Жената у нея, която тя беше принудена да потиска толкова дълго, отново се беше разбудила и с желание се отдаваше на прегръдките на един мъж. И то не просто на някакъв мъж, а на Коул Лейтимър! Ръцете на Коул се поотпуснаха и тя се облегна на него. Устните му я милваха по слепоочията. Той направи някакво движение и внезапно тя усети, че ръцете му бяха под пеньоара й. Той просто беше развързал възела на колана й. Сега вече ги делеше само тънката батистена нощница. Бедрата му се отриваха о нея, като че тя му беше отдавна позната, ръцете му милваха гърба й. Алена пое дълбоко въздух и отстъпи крачка назад, но още преди да може да реагира, ръцете му обхванаха гърдите й. Тя се измъкна от хватката му с леко извъртане и каза бездиханна: