Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Той впери поглед в нея със замислено изражение. Накрая кимна леко, сякаш внезапно бе взел някакво решение.
— Ако ми хареса как ти стоят, може би ще приема съвета ти и ще се оженя за теб.
Шимейн го зяпна ококорено, неспособна да произнесе и дума. Със закачливо-самодоволно изражение на лицето Гейдж пъхна показалец под брадичката й и бавно затвори зейналата й от смайване уста.
— Недей да се шокираш толкова, Шимейн. Това не би било нито първия, нито последния подобен брак тук, в колониите. При този недостиг на свободни жени често се случва някой мъж да си вземе съпруга, която почти не познава. Защото ако е прекалено срамежлив, най-вероятно избраницата му ще бъде отмъкната от някой друг, преди да е събрал кураж да й предложи женитба.
Шимейн най-после си възвърна способността да говори и побърза да го увери:
— Не исках да кажа, че би трябвало да се оженим, господин Торнтън… Имам предвид… никога не би ми хрумнало подобно нещо… За нищо на света… аз… не бих могла… виждате ли, аз бях сгодена… — Тя млъкна, осъзнала, че е попрекалила с протестите.
— Стана доста късно, за да стоим и да си бъбрим за такива неща, Шимейн. Облечи една от нощниците и си лягай. Почивай си. Възстановявай силите си. Надявам се, че скоро ще мога да откарам готовите мебели за нашите клиенти в Уилямсбърг. Не знам дали ще е след седмица, две, или дори след месец, но бих искал когато тръгна, да взема Андрю със себе си и ще имам нужда и от теб, за да се грижиш за него. Аз ще бъда зает с работниците, защото ще трябва да сваляме мебелите от гемията, да ги товарим в каруцата и да ги откараме до Уилямсбърг, й то на няколко пъти. Не бих могъл да върша всичко това и в същото време да се грижа и за момчето. Така че ще се наложи ти да си с него през целия ден, а за целта ще ти трябва много сила, повярвай ми.
— Ще се постарая да бъда готова, когато решите да заминем, господин Торнтън — отвърна Шимейн и тръгна да излиза от стаята.
Гейдж я изпрати до прага, където се облегна на рамката на вратата и прикова загадъчния си кафяв поглед в очите на своята прислужница.
— Ако случайно не знаеш, Шимейн О’Хърн, имаш много хубав ирландски акцент. Долавям го съвсем ясно, когато се обръщаш към мен на фамилия и тъй като ти без друго очевидно не си склонна да използваш малкото ми име, имаш пълното ми одобрение да продължаваш да ме наричаш господин Торнтън. — Лицето му се озари от кратка усмивка, а очите му заблестяха дяволито. — До деня, в който се оженим, разбира се.
— Шегобиец! — измърмори сърдито Шимейн и рязко му обърна гръб. Но смехът на господаря й, който достигна до нея, докато тя припряно се изкачваше по стъпалата, я накара да се усмихне развеселено.
Скоро в притихналата къща се чуваше единствено забързаното шляпане на пантофите й по пода на таванската стаичка. Гейдж дълго време остана буден, заслушан в звуците, идващи от горния етаж и благодарен, че най-после чува нещо по-приятно от предсмъртния нисък на Виктория, който го бе преследвал толкова месеци.
ГЛАВА ПЕТА
Обитателите на дома на Торнтънови, или поне възрастните, имаха обичая да стават от сън още преди слънцето да е показало лика си иззад дърветата, ограждащи къщата. Шимейн не бе свикнала да се събужда преди изгрева, защото в Англия винаги я бяха оставяли да спи докогато иска. Беше единствено дете в семейството и родителите й обичаха да я глезят. Но въпреки това и майка й, и старата готвачка непрекъснато й повтаряха, че нещата ще се променят драстично, когато Шимейн стане господарка на свой собствен дом. На „Гордостта на Лондон“ тя спеше, когато можеше, но сънищата й бяха неспокойни и пълни с кошмари. За разлика от тях, нейната първа нощ в дома на Гейдж Торнтън й се отрази благотворно както физически, така и психически. Със събуждането й обаче дойде и осъзнаването на суровата действителност: не можеше повече да се излежава в леглото, докогато реши. Сега беше слугиня и от нея се очакваше да се държи като такава — да служи, а не да бъде обслужвана.
Когато чу в съня си, че вратата на спалнята на Гейдж се отваря, Шимейн с мъка отвори очи, все още полузаспала. Но щом долови стъпките му, които прекосиха салона към задната част на къщата, тя се разбуди напълно, очаквайки господарят й да се качи по стъпалата и да я изрита от леглото. Вместо това отдолу долетя проскърцването на вратата към верандата — Гейдж беше излязъл. Разтуптяното сърце на Шимейн поуспокои пулса си.
Все още леко разтреперана, тя се надигна от леглото, пресегна се за огнивото и запали една свещ. После нахлузи халата върху нощницата си, взе свещта и се спусна по стълбите към кухнята толкова бързо, че пламъкът едва не угасна. Долу Шимейн припряно запали един фенер, стъкна огъня в огнището и се зае с храната. Утринният й тоалет можеше да почака. Сега имаше работа за вършене.