Магията на страстта

— Да вървим?

В този миг тя би предпочела да е в най-отдалеченото кътче на Африка, вместо да остава насаме с Робърт Брайланд, но дори неговата компания беше за предпочитане пред досегашната. И тя го хвана под ръка.

— Благодаря.

— За мен е удоволствие. Дами — поклони се той усмихнато на възрастните госпожи.

— Ти от нищо не си се отказал, Робърт — каза тя, докато той я извеждаше в градината през вече отворената широка врата.

— Току-що даде на тези клюкарки тема за разговор, нищо, че всичко ще е пълна измислица. Много добре знаеш, че след сватбата не се е случило нищо.

— Вярно, но те така отчаяно копнееха да поклюкарстват — отвърна той най-невинно. — Аз само им хвърлих вместо стария кокал пресен, та да имат какво да глождят.

— Като не пропусна и случая да пофлиртуваш с тях — забеляза тя малко ядосано. — Но нали винаги съм казвала, че за тази цел ти не би пренебрегнал и бабичка — погледна го тя изкосо — или дори дете.

— Ето какво било — каза той, когато тръгнаха по алеята. — Трябва ли да си направя заключението, че си недоволна заради уговорката ми за утре със Сара?

— С моята дъщеря госпожица Хънингтън? — попита ядосано Ана, доволна, че са вече толкова далеч от компанията и може да говори открито.

— Да, с госпожица Хънингтън — веднага потвърди той. — Вече се радвам на тази среща, въпреки че вече съм разглеждал Тауър няколко пъти. Ако искаш, с удоволствие ще вземем и тебе, Ана. Дори се надявам да дойдеш. В противен случай ще ни се наложи да вземем онази ужасна гувернантка, а жената е, откровено казано, доста потискаща. Сара ми разказа…

— Сара! Ана се отскубна рязко от него. — Нека ти напомня, Робърт, че Сара е моя дъщеря. Няма да допусна да разговаряш с нея на публични места. Бих предпочела изобщо да не я познаваше и повече да не ни гостуваш.

— Наистина ли, Ана? — попита той меко и отговори на погледа й. — Нали знаеш, че моите посещения в градската къща на брат ти бяха дори очаквана формалност, тъй като нашите семейства наскоро се сродиха. Сара ми каза, че иска да види Тауър и ме помоли да й го покажа. Трябваше ли да не й обърна внимание? Ти би ли го предпочела.

Проклет да е! Ана му обърна гръб. Проклет да е, задето е толкова спокоен, а на всичкото отгоре и прав. И дваж по-проклет задето изглежда толкова добре. Беше започнала да мрази правилните черти на лицето му, които го правеха да прилича на гръцка статуя. Времето се беше показало благосклонно към него. Беше все така привлекателен и дори по-мъжествен отколкото преди единайсет години.

— Защо го правиш, Робърт? Искаш да ме накажеш?

— Да те накажа? — повтори той тихо, сякаш го бе шокирала. — Ана как можа дори да си го помислиш? Преди всичко нямам никакво основание, освен това за толкова слаб ли ме смяташ, че да си послужа за тази цел с едно дете?

Тя се почувства още по-глупаво. Разбира се, че никога не би си го помислила за него. Той извърташе думите й, както винаги го беше правил.

— В такъв случай защо продължаваш познанството си с моята дъщеря? Нали знаеш, че това не може да ми хареса.