Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Клара стана и пристегна по-силно колана на пеньоара си, а после се заразхожда из стаята.
Барингтън беше стара лондонска къща, от времето, когато все още е имало достатъчно земя за големи палати, тъй че тя беше голяма и елегантна. Градината приличаше на парк, стаите бяха снабдени с възможния комфорт. В сравнение с тях онези, в които бе живяла в Сейнт Дженивиъв, бяха съвсем простички. Сега стоеше насред спалнята си, чувстваше се малка и много самотна, и желаеше Люсиен да дойде. Надяваше се, че поне тази нощ ще остане при нея до сутринта. Утре тя ще е вече по-храбра. Но днес още не можеше да понесе мисълта да спи сама в огромната стая.
— Клара?
При звука на гласа му, тя се обърна и видя Люсиен да стои на вратата. Носеше светлосин халат.
— Да, милорд?
— Добре ли си?
— Да.
Той се откъсна от рамката на вратата и се приближи бавно към нея.
— Харесваш ли стаите си?
— Да. — Тя скръсти ръце на гърдите и се опита да се освободи от чувството, че е гола. В края на краищата той й е съпруг. Не бива да се притеснява, че я вижда в толкова прозрачна нощна дреха. Коприненият ансамбъл беше подарък от майка й, а тя я увери, че е тъкмо това, с което един съпруг иска да види облечена жена си в сватбената нощ. В момента Клара вече не беше уверена, че е така. Когато погледът на Люсиен се плъзна по нея, изпита чувството, че може да види всеки милиметър от кожата й.
— Майка ми обичаше тази стая — каза той тихо и се приближи. — Тя обичаше нейните приятели да са наоколо, докато се приготвяше за някой прием — ей така, за да се похвали. Тук е водела в леглото си всичките си любовници. Неведнъж ги е вмъквала, когато баща ми и аз вече сме спели. Помня шумотевицата и вайканията, когато баща ми откриваше в леглото й чужд мъж. Или дори не чак толкова чужд, защото тя не се притесняваше да преспива и с негови приятели. Колко хубаво начало на деня — казваше той и заставаше пред нея. — Вдигаше се ужасен шум. Аз лежах в леглото, заровил глава във възглавницата, и се надявах всичко скоро да свърши. Но никога не свършваше. Често съм се питал защо го правеше, нали знаеше, колко лоши са последиците.
— Искала е, може би, да привлече вниманието му и това е бил единственият начин да го постигне — прошепна Клара и го погледна.
— Може би — съгласи се той. — Но е искала, може би, и да го измъчва, защото знаеше колко я обича. Да я свари с друг мъж, след като беше готов да даде живота си, за да я види щастлива, беше за него по-лошо от смърт.
Клара усети студ и кръстоса ръце пред гърдите.
— Докато живея тук — каза тя и го погледна право в очите — само ти ще престъпваш прага, освен разбира се, някой, комуто го позволиш, на лекар или слуга.
Той вдигна ръка и погали нежно с върха на пръстите шията й.
— Погрижи се да говориш истината, Клара. Защото намеря ли чужд мъж в леглото ти, ще го убия, без да се замислям.
— Миналата нощ ти дадох думата си.
— Да — каза той и плъзна ръка по косата й. Пръстите му я галеха нежно и толкова внимателно, сякаш тя можеше да се разтвори във въздуха. — Да, ти ми даде думата си и аз ти дадох моята. Онова, което исках да ти кажа с кратката си история е, че не мога да се накарам да спя в тази стая или да лежа в това легло, в което майка ми е била проститутка за половината висше общество. Ние с теб ще изпълняваме съпружеските си задължения в моята стая или някъде другаде, в Барингтън има достатъчно много място. Трябва само да ми кажеш къде предпочиташ.
— О! — възкликна тя и се почувства глупаво задето думите му толкова я уплашиха. Трябваше да разбере защо ги казва. — Нека е в твоята стая, моля.
— Тогава ела, вече съм приготвил всичко.
Той отстъпи крачка назад и й подаде ръка. Тя сложи своята в нея и го остави да я изведе от стаята и да я преведе през салона в своята спалня.
— Люсиен — прошепна тя, когато той я пусна, за да затвори вратата. Стаята беше осветена от поне сто свещи, миришеше на восък и сандалово дърво. На няколко масички бяха сложени кошници с плодове, пълна с лед кофичка за шампанско и две бутилки.
Тя го усети да се приближава зад нея и да я привлича в топлината на прегръдката си.
— Харесва ли ти, Клара? — Ръцете му докоснаха леко талията й.
— О, да! — възкликна тя. — Благодаря ти.
Той се засмя тихо и я целуна леко по ухото.
— Клара, от цяла вечност чакам тази нощ, откакто съм жив — каза той, сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си.
— Ти каза вчера, че би желала всичко да е пак същото, каквото беше през онова лято в Сейнт Дженивиъв. Не можем да върнем времето назад, но тази нощ, а може би и следващите дни можем да се преструваме, че нищо… грозно… не се е случвало между нас.
— Люсиен…