Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Зная, че искам твърде много — прекъсна я той и сложи пръст на устните й. — През последните няколко години не бях особено мил с теб. Тъй, че няма нужда да се преструваш, че ме обичаш или просто съм ти симпатичен. Ако можеш да забравиш поне за кратко моите грехове, това ще ми е достатъчно.
Клара го погледна в очите, за да разбере какво се крие зад думите му. Мрачният му поглед не издаваше нищо, освен, че вярва в онова, което казва.
— А какво ще правиш ти, Люсиен? — прошепна тя. — Ще се преструваш, че ме обичаш?
— Не — отговори той — няма да се преструвам. Съгласни ли сме, Клара? За днес? Може би и за следващите няколко дни?
— Никакви обвинения? Никакви заплахи?
— Не — прошепна той и наведе глава. — Излишно е да продумваме и дума.
Той говореше между целувките, привличаше я все по-близо до себе си, плъзна ръце по гърба и бедрата й, после съблече копринения й пеньоар и го пусна на пода, а тя потрепери, когато устата му се плъзна по шията и раменете й.
— Прекрасна си — прошепна той, когато я вдигна на ръце и я сложи внимателно на леглото си. — Никога не съм пожелавал жена така, както желая теб, Клара — каза той, докато лягаше до нея. — Шшшт, мила — прошепна той до устните й, когато нощницата й се плъзна надолу и тя издаде звук на протест. — Позволи ми да те докосвам. Не знаеш ли колко ми е необходимо да те докосвам? Да те усещам? Толкова си топла, Клара, толкова съвършена. Не бой се. Ти си моя жена. Моята хубава, съвършена съпруга.
Дълбокият му, топъл глас пропъди всичките й страхове и сега вече нищо, освен Люсиен вече нямаше значение. Беше казал, че не могат да върнат времето, но това тук беше осъществяване на всички обещания, които си бяха дали онова лято. Беше целта, която искаха да постигнат заедно и пред тази увереност избледняваше всичко друго. Той беше пак нейният Люсиен — раним и откровен, и любящ, какъвто го помнеше.
Сега откриваше, че притежава известна власт над него, както и той над нея. Докосванията й го караха да трепери, а целувките й го караха да стене от възхита. Когато го погали за пръв път интимно с връхчетата на пръстите, той произнесе името й по такъв начин, че по гърба й преминаха тръпки. Той лежеше като замаян под ръцете й, безсилен да прави нещо друго, освен да приема онова, което тя му даваше и жадно да му се наслаждава.
Може би причината беше в сенките и многото свещи или в необичайната интимност с Люсиен, но Клара имаше чувството, че вече не са в реалността на Барингтън. Между тях всичко беше съвършено. Като в чудно хубав танц всяко движение беше вярно, всеки поглед и всяка усмивка съвършени. Когато той проникна най-сетне в нея, затворил очи от удоволствие и зашепна името й, дори болката от проникването не можа да накърни всепоглъщащото удоволствие да е заедно с него. Телата им намериха инстинктивно верния ритъм и чудото беше толкова голямо, че Клара беше смаяна от съвършенството на всичко, което ставаше.
По-късно, когато пламенното привличане и удоволствието поотзвучаха, те лежаха сънени един до друг, докосваха се леко и се целуваха. Най-сетне Люсиен се откъсна от тялото й, прегърна я, привлече я към рамото си и тя му се покори без съпротива.
— Ще спиш днес тук — каза той. Беше констатация, не въпрос. Тя затвори очи, когато пръстите му загалиха рамото й.
— Да — прошепна тя и се отпусна докрай. И без това не би могла да си отиде в стаята, беше прекалено отмаляла. Устните му, притиснати към челото й беше последното, което осъзна, преди да заспи.
11
Три дни по-късно Люсиен се протягаше мързеливо в леглото, само по халат. С най-голямо удоволствие би хвърлил и него, но Клара се оказа ужасно свенлива, независимо от това колко често виждаше той тялото й или го галеше, щом зърнеше голото му тяло, тя се изчервяваше и почваше да пелтечи. Това го възхищаваше и възбуждаше, но понеже беше обещал да не я ядосва, когато не се любеха, той си намяташе нещо.
Беше късен следобед, но Клара още спеше, капнала след страстната любовна игра, на която се бяха насладили въпреки краткия сън предишната нощ. Той се надяваше да не я е преуморил и си наложи да обуздава желанието си, за да може тя да си почива, когато пожелае. След три дни и три нощи желанието да я има, което го бе изгаряло години наред, не беше отслабнало ни най-малко. Всъщност той едва сега почна да проумява колко дълбоко и силно я е желал.
Осъзна го и се ужаси. Имаше намерение да я направи своя робиня, да я накара и тя да го желае толкова силно, колкото я желаеше той, а се случи тъкмо обратното. За него тя беше като наркотик, от който е напълно зависим. Изпита страх, ужасен страх, че каквото и да прави, ще е така обсебен от нея, както баща му беше обсебен от неговата майка. Дори да я наблюдава в съня й му се струваше леко налудничаво. Какъв смисъл можеше да има това? Трябваше да извика камериера си, да му заповяда да му приготви банята, после и дрехите, след което да се наслади на една вечер в клуба с приятелите. Когато Клара се събуди и види, че го няма, ще трябва да се запита къде ли е отишъл, а той би трябвало да се върне чак следобеда на другия ден и да не й казва къде е бил. Само, за да разбере тя, че не зависи от нея и не живее само, за да вижда усмивката й, да чува гласа й, да усеща ръката й.