Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Люсиен отхвърли чувството за вина и се постара да изиграе подходяща сцена на ярост, но се оказа способен само на съчувствие и, може би, на малко тъга. Никога не беше обичал Памела, но бяха приятели и през годините приятни спътници. Тя сигурно щеше известно време да е бясна и то с пълно право. Той се сърдеше и на себе си, задето е бил такъв глупак и лъжец. На толкова много мъже се бе присмивал, защото се бяха покорили на любовта и бяха позволили една жена да промени живота им. Сега заслужаваше на свой ред всяка подигравка.
Тя го наблюдаваше и чакаше реакцията му. И това беше между тях игра, както и много други неща. Неговият следващ ход щеше да определи характера на отношенията им, поне докато Памела реши какъв ще бъде нейният следващ ход. Можеше да й каже в отговор много неща. Реши най-сетне да е онова, което тя очакваше от него.
— Ако не го виждах със собствените си очи, скъпа, никога нямаше да повярвам. Да не би да ревнуваш, Памела? Това чувство трябва да е ново за теб.
Тя захвърли с рязко движение четките през ателието.
— Копеле! — изкрещя тя, луда от гняв. — Не говори с мен така, след като ме накара да те чакам цели два месеца. Ти ме изложи пред всичките ни приятели и аз никога няма да ти го простя!
— В такъв случай не желая да си губя времето за извинения — отговори той хладно и я изгледа спокойно. — Както чух, не си водила през това време много затворен живот.
Изразът на триумф изтри от лицето й гнева.
— Точно така, милорд. Или си въобразяваше, че още след първата седмица ще се затворя вкъщи и ще си изплача очите по теб? Трябваше да ме познаваш по-добре, Люсиен.
Само преди няколко седмици щеше да я накаже за подобно държане. Всички негови познати знаеха, че Памела е негова метреса, макар никога да не я бе подкрепял финансово, а тя да беше достъпна за всеки мъж. Сега всичко се беше променило.
— Така значи — каза той, отмести поглед и заразглежда нещата на работната й маса. — Боя се — загуба за мен. И придобивка за друг мъж. Или трябваше да кажа — за други мъже. Сигурен съм, че си дала на Хезуел, на Уолтън, и другите си обожатели по нещичко срещу техните пари.
Учестеното й дишане беше достатъчно сериозно предупреждение. Люсиен успя да се извърне овреме, за да хване юмрука й преди той да е стигнал целта си.
— Лейди Холинг, въпросът е само, дали и ти си била задоволена? — каза той и стисна болезнено крехките кокалчета на ръката й. — Хайде, кажи ми, много зле ли беше? Клетият стар Хезуел сигурно те е близал до припадък, освен ако не си е сложил ченето. Досмешава ме всеки път, само като си го помисля.
— Недей! — Тя се опитваше напразно да се измъкне от хватката му. — Недей!
Той се приближи още и изви ръката й надолу.
— Ще те оставя на мира, Памела, ако не споменаваш повече в мое присъствие жена ми. Не желая да чувам нито името, нито титлата й, нито нещо за нея, произнесено от теб, разбра ли? Остави Клара на мира. Наистина на мира!
— Люсиен, глупако! — Тя се съпротивляваше и той най-сетне я пусна. После тя се дръпна и взе да разтрива китката си, вперила в него изпълнен с омраза поглед. — Глупако глупав! Само се чуй. Тя ще те погуби, винаги си го знаел. Как е успяла толкова лесно да те омотае?
Люсиен я гледаше как се мъчи да се овладее.
— Нали винаги си го знаел — каза тя, вече по-спокойно. — Тя вече за малко да те погуби, както майка ти твоя баща. Ти се беше заклел да не вървиш по стъпките му, а я се виж сега! Два месеца със съпругата, само два — и ти си в краката й. Хрътката Калън. Така ще те наричам, глупако глупави! Заслужи си го.
След това се възцари мълчание. Люсиен не можеше да й възрази. По отношение на Клара той се беше държал като дете. Гладно, отчаяно дете, готово да направи всичко, за да получи каквото иска. Дори съзнанието, че в края го очаква катастрофа, не можа да го спре. Седмиците откакто беше женен, бяха най-хубавите в неговия живот. Толкова сладки и съвършени… Знаеше, че онова, което споделя сега с Клара, не може да е трайно, но въпреки това се ужасяваше само при мисълта, че може да я загуби. По-добре беше да си признае сега поражението, да изпрати Клара в Пеъруд и всичко да е вече зад гърба му.
— Тя дори не е хубава, или греша? — попита Памела с равнодушен тон, което му подсказваше, че го прави нарочно. — Впрочем може би притежава нещо, което струва повече от едната хубост? — продължи тя, докато събираше пръснатите четки и изчакваше отговора му. Движенията й бяха спокойни и отпуснати. — Владее, може би, тайната как се внушава добро самочувствие на един мъж. Не е никак трудно. Хващам се на бас, че сигурно знае как да се усмихва. Не много кокетно, но не и прекалено срамежливо. Просто открито и женствено, тъй че мъжът да се чувства добре. Умее също да води разговор и да оставя мъжа да говори за себе си. Тъй че да има чувството, че е нещо изключително, дори да е само някой досадник като сър Томас Ридли. Само да пожелае, сигурно ще може да го завърти около малкия си пръст. Или вече го е направила?