Магията на страстта

С утешаваща, както се надяваше, усмивка, той й стисна ръката, преди да я пусне.

— Господарката ти вкъщи ли си е?

Сиби отново направи реверанс.

— Да, милорд. Цялата заран беше в ателието, но още преди седмици ми е заповядала, да ви въведа, веднага щом дойдете, с каквото и да е заета в момента. — После Сиби бързо се озърна, наведе се напред и прошепна: — Не бива да ви го казвам, милорд, но тя ви очакваше с такова нетърпение. Ужасно ядосана беше.

— Благодаря за предупреждението — прошепна в отговор и той.

Сиби пак се изправи.

— Веднага ще й докладвам за вас, сър, та ме извинете, ако обичате.

— Недей, скъпа, не си прави труда — задържа я той. Свали си шапката, съблече палтото и й ги подаде. — Сам ще й докладвам, че съм тук.

— Но, милорд…

Той я потупа шеговито по брадичката.

— Не се тревожи, Сиби. Лейди Холинг няма да си изкара яда на теб. Имаш думата ми.

Памела толкова се беше съсредоточила в работата си, че не чу как той отвори още по-широко вече отворената врата. Ателието й беше единственото помещение в къщата, в което не миришеше на тежкия й парфюм, а на ленено платно, грунд и бои. Люсиен никога не разбра как Памела може да издържа тази миризма по-дълго от няколко минути, но тя прекарваше по-голямата част от следобедите и ранните вечери тук, където рисуваше с молив или с маслени бои. Със сръчността си си докарваше добър доход, но и да не беше така, тя пак щеше да рисува. Работите й бяха познати и красяха много салони в благороднически къщи. Дори един принц притежаваше две пейзажа от лейди Холинг.

На този фон Люсиен никога не можа разбере докрай, защо се занимава с карикатури и сатирични рисунки, особено когато техен обект бяха хора от висшето общество, на които всъщност толкова се стараеше да се хареса. Тя много внимаваше рисунките да остават анонимни и ги подписваше само с „Le Chat“ — Котката. Псевдонимът беше подходящ за начина, по който Памела си отмъщаваше с карикатурите, най-вече на онези, които я бяха унизили. Котката беше съсипала вече не една репутация в този град и в обществото я мразеха и се бояха от нея, въпреки че от любопитство се намираха достатъчно купувачи за това вестниче, което се продаваше открито. Ако нейното авторство на злобните карикатури станеше известно, щяха не само да я пропъдят надалеч, а някои хора и безмилостно да й отмъстят. Мнозина щяха с удоволствие да видят как на кариерата на Котката най-сетне е сложен край.

В момента Памела работеше над един натюрморт и пренасяше върху платното композиция от цветя и плодове. Той я погледа как ги копира и очевидно без усилие ги пресъздава върху платното. Дългата й руса коса беше вдигната небрежно и няколко кичура галеха бузите й. Скромната й дневна рокля беше препасана с голяма престилка, която я покриваше от врата до петите. Изглеждаше общо взето доволна и, както винаги, от хубостта й на човек му секваше дъхът.