Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Той седна на леглото и с разтвореното ветрило докосна леко бузата й.
Тя не помръдна.
— Клара — повтори той и прокара ветрилото от слепоочието до брадичката й.
Наведе се по-ниско над нея, за да я целуне по ухото.
— Съпруго! — прошепна той и я целуна по-силно.
Клара се размърда. Люсиен се засмя тихо, а когато тя се обърна към него, сложи ръка на кръста й.
— Добър ден, моя мързелива хубавице.
— Ммм. — Тя се протегна, после се притисна към него.
— Пак ли заспиваш? — попита той и я целуна по бузата. После издърпа чаршафа и използва отново ветрилото, за да я погали с него и да я събуди с милувка. — Имам подарък за теб.
— Още един? — измърмори тя и вдигна с явно усилия глава, преди отново да я отпусне. Ръката й посегна към голите му гърди в отвора на халата и сънено, но много интимно ги погали. — Много ме глезиш, Люсиен.
Той я потупа с ветрилото по бедрото.
— Познаваш ме достатъчно добре, за да не говориш подобни глупости. Аз не подарявам на жените красиви нещица, но тези дреболии от край време ти принадлежат.
— Не са дреболии. Огърлицата е най-красивото нещо, което съм виждала, а парфюмът…
— Продължава да ме влудява — допълни той нейното изречение и се наведе към шията й, за да вдиша богатия аромат.
— Великолепен е, нали? — измърмори тя и се притисна с доволно мъркане към него. — Ще го използвам рядко, за да имам за по-дълго време.
— Не, вземай от него, когато пожелаеш. — Той се запита дали след шест месеца ще е вече свършил. — Когато изпразниш шишенцето, ще поръчам да ти направят още.
Той разбра, че заровила глава в рамото му, тя се смее.
— Чудесно. Какво е това? — Тя се раздвижи, за да разбере с какво я гали по ръката? — О, Люсиен, колко е красиво!
Той я изчака да вземе ветрилото и като видя колко е възхитена, й разказа как го е купил.
— Не съм виждала по-красиво ветрило, всичко живо ще ми завижда за него. При мен то ще е винаги на почит, както и огърлицата и парфюмът. Благодаря ти, Люсиен.
Той вдигна ръка и я прокара по гърба й. Тя чак сега осъзна, че е седнала в леглото и той вижда голото й тяло.
— Наистина ли искаш да ми благодариш, Клара? — попита, докато тя придърпваше, изчервена, чаршафа към себе си.
— Люсиен…
— Заповядах да приготвят банята — обясни той, докато търсещите му пръсти я караха да потръпва. — Не искаш ли да си донесеш парфюма и да се позамислиш върху начина, по който можеш да ми изразиш своята благодарност?
— Беше приказна сватба, лейди Ана. Абсолютно сполучлива. Сигурна съм, че никога не съм виждала двойка, която да си подхожда толкова добре колкото виконт Калън и новата виконтеса. — Лейди Ърлингтън удари с ветрилото си лейди Ана по ръката и се понаведе, за да й прошепне доверително: — Несъмнено женитба по любов, нали? Веднага го забелязах, още щом лорд Калън я хвана за ръката. Ами погледа, който й подари — за малко да припадна. И тя, и другите по-възрастни дами от компанията на лейди Ана се засмяха.
— Благодаря — отговори Ана и се накара учтиво да се усмихне. — Мисля, че и лорд Манинг, и моят брат са доволни от сватбата.
— Но разбира се — потвърди и лейди Мейквейл. — Двойката е толкова хубава, че заличава ужасните истории около родителите на виконта. Сигурна съм, че младоженката изобщо не се е сещала за тях.
— В никакъв случай — вметна госпожица Вайълит Пампсън. — Би било и крайно несправедливо да се натоварват децата с греховете на родителите. Темпераментът на виконт Калън е съвсем различен от този на неговия баща, лека му пръст. Не искам, разбира се, да кажа лоша дума за мъртвите, но нали всички знаем какви бяха слуховете. За онова, например, което е последвало смъртта на Едуард и Летиция Брайланд — добави тя с меден глас. — Смъртта на лорд Гансли, имам предвид. — Тя изгледа многозначително другите дами и в награда за кратката си реч получи кимания и шушукане.