Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Само че той нямаше да излезе, щеше да остане, да я наблюдава в съня й, докато отвори сивите си очи и го погледне с онова сладко желание, което за него беше истински подарък. За останалите дни от първата седмица след сватбата той ще е неин роб, с пълното съзнание, че е глупак. Когато седмицата свърши и се наложи да напуснат идилията си, за него това ще е само още по-трудно. Но тогава техните два живота ще тръгнат по различни пътища. Тя ще стане отново веселата, възхитителна дама от висшето общество, каквато изглежда трябва да бъде, а той ще се върне при нещата и хората, които правеха живота му поносим.
Отпъди енергично тези мисли. Сега и двамата са тук. Заедно. Както отрано бе предположил, тя беше откровена, великодушна и страстна любовница, беше срамежлива и въпреки това възхитително усърдна в желанието си да учи. Затова привличаше толкова силно мъжете. Сигурно усещаха, че Клара е повече от готова да достави наслада на онзи, който спечели нейното благоволение.
Люсиен наведе глава и вече наблюдаваше по-иначе спящата си съпруга. Беше удоволствие да я гледа — тя беше открита, добра, имаше мило лице. Нямаше да се насити да я гледа, тъкмо обратното. Както при хубава картина или красив порцелан удоволствието да гледа Клара щеше да се засилва с всяка измината година.
Беше толкова слабичка, че можеше да обгърне кръста й с ръка, толкова крехка, че се чудеше как не й е строшил всяко кокалче. Но тя не се оплака. Вземаше каквото той й даваше и пожелаваше още и още. Никога не бе имал толкова фантастична любовница. Сърцето и тялото му чувстваха, че тя е единствената жена, в която може да потъне докрай. Памела, която знаеше всички начини, по които можеше да бъде задоволен един мъж, никога не бе постигала магията да го накара да забрави къде е. С Клара едно докосване беше достатъчно, за да се забрави безрезервно.
Минаха още петнайсет минути, през които той продължи да я гледа — толкова мъничка и сякаш загубена в леглото му — същинско дете. Беше най-спокойното спящо същество, което бе виждал, макар и да не бяха много онези, с които би могъл да я сравни. Не беше му станал навик да прекарва нощта при проститутките и метресите, които бе имал през всички тези години, беше заспал само, крайно изтощен, няколко нощи при Памела.
Люсиен стана тихичко, отиде до писалището и направи списък на онова, което искаше. Искаше гореща вана и спалнята да бъде оправена, докато те с Клара са заети в банята. Освен това свежо спално бельо, нощница и пижама. Леко ядене и вино. Изстудено шампанско — през последните три дни Клара откри, че го предпочита. Освен това ваза с дъхави бели рози. Не се съмняваше, че опитният му иконом може да ги достави по това време на годината. Свещите също трябваше да бъдат сменени преди двамата с Клара да са се върнали в спалнята.
Когато свърши, Люсиен отвори едно сандъче от розово дърво, провери няколко чекмеджета в своето бюро и откри най-сетне тайното отделение и ключето в него. Отключи едно чекмедже и извади след известно колебание нещо увито в коприна, после пак го заключи. Пъхна бележката под вратата и дръпна шнура на звънчето, за да дойде слуга и я намери. Това функционираше досега много добре. Единственият човек, с когото Люсиен бе разговарял, откакто се бе оттеглил заедно с Клара, беше самата Клара. Такова беше и желанието му. Тези, макар и само няколко дни трябваше да са най-хубавите в неговия живот и той щеше да им се наслади и ревностно да ги пази. През идните години, след като Клара го напусне, щеше да си спомня за тях, както някои хора за загубената си младост. Те ще са топлата му завивка срещу студа и самотата, единствената слабост, която ще си позволява, след като тя заключи в края на краищата, сърцето си за него.
Той разгърна и хвърли коприната, в която беше увито великолепно ветрило. Неволно се усмихна. Още помнеше деня, в който го купи за Клара в Италия, на пазара в малък град, където беше толкова горещо, че всичко се продаваше много евтино. Само това ветрило беше твърде скъпо и изискано, за да бъде купено само срещу жегата. Беше произведение на изкуството и създадено за дама, която да усъвършенства с него изкуството на флирта. Ветрилото беше от слонова кост и кремава коприна, изрисувана със златни цветя и толкова красиво, че беше дал повече от всички останали купувачи, за да може да го занесе на дамата на своето сърце. Роби реши, че е полудял, а и той вече си го мислеше, когато купи в Копенхаген порцеланова кутийка за бижута, а в Перу огърлицата от сребърни звънчета. Във всяка страна, през която Роби го беше мъкнал през четирите първи години след раздялата си с Ана, Люсиен откриваше сувенири за Клара и грижливо ги пазеше, дори в Андите, за да може, щом се върнат, да й ги подари като доказателство за любов и преданост. Фин вълнен шал от Еквадор, подправки и сандалово дърво от Индия, парфюм, който в Испания съставиха специално за нея, резбовано дървено ангелче от Германия. Все подаръци за Клара. До един пазени години наред, в очакване на подходящия ден да й бъдат поднесени.