Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
— Той сънувал и се събудил — продължи Нефернефернефер, — но много други са се събуждали от сънищата си едва в Дома на смъртта. Синухе, трябва да ти кажа, че и аз съм жрица, а не някоя презряна жена. Аз също бих могла да се казвам Табубуе. — Лунната светлина се отразяваше в очите й и аз не й вярвах. — Ти знаеш ли защо изобразяват богинята на любовта Баст като котка?
— Не ме интересуват никакви котки и никакви богини — отвърнах аз и с насълзени от мъчителното желание очи протегнах ръце към нея, ала тя ме възпря и каза:
— След малко ще можеш да ме погалиш. Нямам нищо против да сложиш ръце върху гърдите и в скута ми, ако това ще те успокои, но първо трябва да ме изслушаш и да разбереш, че жената прилича на котка. Страстта също. Лапите й са меки, обаче в тях се крият остри нокти, които безжалостно се впиват в сърцето. Да, жената и котката действително си приличат. Котката също изпитва наслада, когато измъчва жертвата си, причинявайки й болка с ноктите си, и тази игра никога не й омръзва. Едва когато жертвата й се вцепени, котката я изяжда и тръгва да търси нова жертва. Разказвам ти всичко това, за да бъда честна към теб и защото никак не ми се ще да ти сторя зло… Не, никак не ми се ще да ти сторя зло — повтори тя и разсеяно сложи едната ми ръка върху гърдите си, а другата — в скута си. Разтреперих се и от очите ми бликнаха сълзи. Миг след това тя нервно ме отблъсна и каза: — Името ми е Табубуе! След като знаеш това, иди си оттук и никога не се връщай, за да не пострадаш. Не си ли отидеш, аз няма да имам никаква вина, ако ти се случи нещо.
Тя ми даде време да си тръгна, но аз останах. Тогава въздъхна леко, сякаш играта й беше омръзнала, и рече:
— Така да бъде. Явно трябва да получиш онова, заради което си дошъл. Само не бъди много буен, защото съм уморена и се боя, че ще заспя в ръцете ти.
Тя ме отведе в стаята си. Леглото й беше от слонова кост и абаносово дърво. Съблече се и ми се отдаде. Имах чувството, че тялото ми, сърцето ми, целият аз изгарях в прегръдката й. Ала скоро тя се прозина и рече:
— Наистина съм уморена, пък и вече ти повярвах, че не си се докосвал до жена — много си непохватен и не ми доставяш удоволствие. Но когато един младеж отива за първи път при жена, той й прави безценен подарък. Затуй няма да ти искам нищо повече. А сега си тръгвай и ме остави да спя — нали получи онова, заради което беше дошъл.
Опитах се отново да я прегърна, но тя ме отблъсна, настоя да си ходя и аз се прибрах вкъщи. Тялото ми беше като в треска, всичко в мен вреше и кипеше и аз знаех, че никога нямаше да я забравя.
6
На другия ден наредих на моя слуга Каптах да връща всички пациенти, които ме потърсят, и да ги препраща при други лекари. Отидох на бръснар, след туй се измих, намазах тялото си с благовонно масло, но когато тръгвах към дома на Нефернефернефер, срещнах Хоремхеб и той ме спря.
— Приятелю Синухе — каза той, — всички са от един дол дренки.
— Имам бърза работа — предупредих го аз нетърпеливо. — Иди и кажи на слугата ми да ти даде солена риба и студена бира.
Понечих да тръгна, но Хоремхеб ме хвана за ръката и нали беше по-силен от мен — върнах се вкъщи да изслушам болката му. Докато дъвчеше солена риба и пиеше бира, той заразказва:
— Жената, с която тръгнах снощи, беше мила към мен, не знам обаче дали в края на краищата ми предложи нещо повече, отколкото може да предложи на един мъж най-простата робиня. — За миг той се замисли. — Е, трябва да призная, че имаше мека бяла кожа и че ми беше приятно да чувам вика й, опиянен от силата ми, но все пак се питам заслужаваше ли си толкова напрежение за тази работа. Освен това тя е омъжена, мъжът й е на път и като се върне, сигурно трябва да го убия, защото иначе той ще вземе да ме убие.
— Няма защо да се боиш — рекох аз нетърпеливо, — в Тива никой не постъпва така. Ако случайно се срещнеш с мъжа й у тях, ще му се поклониш с ръце пред коленете. Той ще те почерпи с вино и сам ще се напие, след което можеш да се любиш с жена му в собственото му легло. Така е било и така ще бъде и двамата ще са доволни — жената от теб, а мъжът затуй, че му е разрешила да се напие, без да го ругае и да го заплашва, както обикновено правят жените.
— Каза ми, че мъжът й бил кльощав, плешив и стиснат — продължи Хоремхеб, отпивайки от бирата, — и аз й дадох златната огърлица, защото за мен златото няма никаква стойност, щом не е заслужено в битка. И понеже бяхме порядъчно пияни, тя от своя страна ми подари перуката си, макар че не знам за какво може да ми послужи. — Хоремхеб измъкна изпод престилката си перуката, чиито коси изкусно бяха боядисани в яркозелен цвят, и небрежно почна да я люлее в ръката си. — Яд ме е само, че с пияната си глава съм забравил камшика си под леглото й и сега войниците няма да ме поздравяват по улиците. Как мислиш, дали на пазара ще мога да заменя перуката срещу офицерски камшик, защото не ми се вярва още веднъж да ида при нея, колкото и мека да е кожата й.