Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
И тримата се обърнаха изумени, щом пограничникът и момичето се приближиха.
— Не, върнете се! — извика Бремен, когато ги зърна.
Но Марет тичаше нагоре по стълбите към площадката под него с изумителна бързина и остави изненадания Кинсън зад гърба си. Тя се закова на място и се сгъна в наметалото като навита докрай пружина. Разпери широко ръце, с обърнати нагоре длани, сякаш умоляваше небесата за помощ. Кинсън ахна изумен и се втурна след нея. Какво правеше тя? Чудовищата приближаваха към нея, като съскаха застрашително и се извиваха. Спускаха се с ужасяваща скорост по стълбите с извадени нокти. Кинсън изкрещя гневно, но все още бе твърде далеч!
И тогава Марет сякаш експлодира. Избухна някакъв ужасен тътен, който запрати Кинсън към стената. Той изгуби от поглед Марет, Бремен и чудовищата. От мястото, където стоеше момичето, изригна пламък — синкава струя, която заискри до бяло. Тя разкъса по-близкото чудовище на парчета. После достигна и второто, което бе по-близо до Бремен, и го изтласка настрани като листо на вятъра. Чудовището изкрещя ужасено и пламъците бързо го погълнаха. Огънят се разрастваше, облизваше каменните стени и стълбището, поглъщаше въздуха и го превръщаше в дим.
Кинсън закри очи и се запрепъва напред. Огънят изведнъж изчезна. Остана само димът, който изпълваше всичко на гъсти облаци. Кинсън продължи по стъпалата и откри Марет, припаднала на площадката. Вдигна я и леко залюля крехкото й тяло. Какво беше станало с нея? Какво бе направила? Беше лека като перце, дребното й лице бе бледо и осаждено, късата й черна коса беше влажна. Притворените й очи се взираха сляпо. През цепките на клепачите, той видя, че са побелели. Наведе се по-близо. Тя като че ли не дишаше. Не успя да напипа пулс.
Бремен внезапно се появи пред него, сякаш се материализира сред мъглата, разрешен и с безумен поглед.
— Изведи я оттук! — извика той.
— Но аз мисля, че тя… — опита се да се възпротиви Кинсън.
— Бързо, Кинсън! — сряза го Бремен. — Ако искаш да я спасиш, изведи я от крепостта! Върви!
Кинсън се обърна, без да продума, и забърза надолу по стълбите, понесъл Марет в прегръдките си. Бремен се завлече подире му, а разпарцаливената му роба се развяваше след него. Щом стигнаха долу, спряха. Разкашляха се, задавени от дима, очите им сълзяха. И тогава Бремен долови някакъв тътен от земята под тях. Звук на нещо пробуждащо се, нещо огромно и разгневено, нещо толкова голямо, че надхвърляше всяка представа.
— Бягай! — извика още веднъж той, без да има нужда.
И те хукнаха през димния мрак на мъртвия Паранор към дневната светлина и живота.
ОСМА ГЛАВА
След като се раздели с Бремен, Тей Трифънйъд продължи на запад по поречието на Мирмидон, през планините, които оформяха южния скат на Драконовите зъби. Наближаваше залез и той спря да пренощува в тяхното подножие, а по зазоряване потегли отново. Новият ден бе ясен и мек, предната нощ ветровете бяха помели земята, слънцето грееше ослепително. Елфът се спусна към пасищата на Стрелехайм и се приготви да ги прекоси. Напред в далечината се виждаха горите на Западната земя, а отвъд тях покритите с бяло върхове на Каменната шпора. Арборлон беше на един ден път, затова той поддържаше спокойно темпо, мислите му бяха заети със случилото се след пристигането на Бремен в Паранор.
Познаваше Бремен от почти петнадесет години, по-отдавна дори от Риска. Беше го срещнал в Паранор, преди да го прогонят. Тей току-що бе пристигнал от Арборлон и се обучаваше за друид. Бремен още тогава бе стар. Беше открояваща се личност с остър език. В онези дни той бе отдаден на каузата на истината бунтар, уверен в себе си, но неразбираем за останалите. Друидите от Паранор го избягваха, все едно беше луд, и единствено Кал Рис и още един-двама от останалите ценяха приятелството му и търпеливо слушаха думите му. Другите обаче често извръщаха очи, щом го срещнеха.
Но не и Тей. От първия миг, в който се срещнаха, той беше като омагьосан. Беше открил някой, който вярваше, че е важно, дори необходимо, да се предприеме нещо повече от празни приказки по проблемите на Четирите земи. Само проучванията и споровете не бяха достатъчни; необходими бяха действия. Бремен вярваше, че старите начини са най-добри, че друидите от Първия Съвет са били прави, като са се намесили в развитието на расите. Ненамесата беше грешка, която щеше да струва скъпо на всички. Тей разбираше това и вярваше в него. И той като Бремен изучаваше старото знание, уменията на вълшебните създания и магическите практики в света преди Великите войни. И той като Бремен приемаше, че веднъж победената мощ е двойно по-опасна и че друидът отцепник Брона се е преродил под друга форма и ще се завърне отново, за да покори Четирите земи. Това схващане не беше популярно, беше дори опасно, и накрая коства мястото на Бремен сред друидите.