Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
„Бхагавадгита“ съвършено недвусмислено показва еволюцията от ведическото материално жертвоприношение към символичното жертвоприношение на упанишадите… Жертвоприношението на мъдростта (знанието — бълг. прев. — б.р;) е по-добро от веществените жертви… Редно е ученикът да дири смирена тази мъдрост, да пита онези, които са я обладали. Постигайки я, ученикът ще види всички същества в Едното. Мъдростта е най-висшият очистител, който освобождава греха… И тъй — основната мисъл е, че действието се определя като жертва, човек трябва да се научи да действува жертвено, тоест не заради постигането на своите цели, а безкористно, заради общото благо.
Главата определя мъдростта като „учение за действието“. В тази глава, посветена на мъдростта (джнана), „Бхагавадгита“ особено подчертава служебната роля на познанието, ценно не като такова, а само като средство за освобождение…
1. Израз на традицията за предаване на учението; върви по линията на раджаришите.
2. Вж. юга.
3. Може да се разбира и като действие, и като свещенодействие. За кармайога всяко жизнено действие е свещенодействие.
4. Санскр.: карма и акарма. Тук двете понятия се противопоставят като карма (действие, с чиито резултати човек се отъждествява) и кармайога (действие, с чиито резултати човек не се идентифицира), а не като карма (действуване) и джнанайога (размишление, бездействуване, отказ от дейност).
5. Санскр.: кави.
б.Санскр.: буддха — „пробуден, озарен“.
7. Макар и да извършва действия, не натрупва карма и не е подчинен на кармичния закон.
8. Преодолял е силата на проявената природа, източник на дуалните усещания (приятно-неприятно, щастие-нещастие и т. н.).
9. Вж. прана.
10. Според коментатора Гянешвар някои контролират „храната на сетивата“ чрез хатхайога: не хранят сетивата със сетивни предмети, а изгарят всички храни в огъня на праните. Лексиката, свързана с човешкото тяло и неговата физиология, се използува широко в упанишадите за описание на фините енергийни процеси, протичащи в човека и природата. Основанието за подобен натуралистки поглед към човека и света се корени във ведите, където човешкото тяло се разглежда като микроструктура, отразяваща напълно адекватно енергийно-трансцендентната макроструктура на битието. В случая под „храна“ трябва да се разбират не буквално физическите предмети, обекти на сетивата или буквално физическата храна, а различните енергийни потоци, които създават телесните усещания и състояния. Прекратяването на тази обмяна чрез установяването на непроменливата енергийност е наречено в тази шлока „жертвоприношение“ („жертва“) — „изгаряне на праните в праните“. Шанкара конкретизира своя коментар така: „Която прана тези йогини побеждават, в нея именно се изгарят другите прани, или всичките други прани изчезват в нея.“
11. Срв. с шлоки 29–30 в гл. VI.
12. Санскр.: джнанайога, според друга версия брахмарпанайога, а според трета — джнанакармасаннясайога.
ПЕТА ГЛАВА
Арджуна пита за разликата между отричането от действие (санняса) и йога. Ако йога е „изкусност в действията“, то как се разбират наставленията в четвърта глава, особено шлока 19, където се говори, че трябва да се изоставят „всички начинания“… Кришна отново дава определение на отричането като запазване на равновесието в превратностите на живота и повторно утвърждава единството на санкхя и йога като две страни на един и същ процес на освобождение. Кришна продължава да настоява, че не може да се стигне до освобождение само чрез разсъждение, без „практика“, без йога.
Най-правилно е в пета глава санкхя да се разбира като „теоретично размишление“ (синоним на джнана), а йога като „праксис“ в смисъла на неоплатониците… В двата термина е било влагано различно историческо съдържание. Тук може да се подчертае, че „Бхагавадгита“ не противопоставя санкхя на йога, а категорично настоява за тяхното крайно единство и нарича „деца“ онези, които виждат тук някакви разлики…Шлоки 14 и 15 като че ли противоречат на шлоки 22, 23 и 24 от трета глава и началото на четвърта. Те развиват антитезата: „Аз съм творец и нетворец“ (IV, 13) и „Ни праведност, ни грях поема върху си Ишвара“. Особено този стих изглежда в разрез с цялостния дух на „Бхагавадгита“, където настойчиво се говори за любовта (бхакти) към Ишвара и за любовната връзка между човека и Едното, за приемането на венчелистчето и водата от Едното като любовен дар.
На това място е показан друг аспект на божеството, прави се намек за онзи „непреходен свят“, предмет на Едното, наред с непреходността на неговата дейност… Не на Едното му е нужна праведност и не на него му е противен грехът То стои над едното и над другото и не приема нито едното нито другото „за себе си“. Само заради човека То приема жертвите му като любовен дар, заради съществата То се въплъщава и заставайки в основата на природата (пракрити), действува. То е творец за света, а не творец за себе си…