Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
— Няма угода — съгласих се с Нери. — Ако го прочете отец Тодор, той пък няма да го хареса, защото ще му звучи прекалено атеистично. Всеки разчита на собственото си водещо начало. Един на яйцето, друг на кокошката…
— А според теб кое е по-напред — яйцето или кокошката? — реши да се направи на интересна Нери.
— Нито яйцето, нито кокошката. В началото е Демиургът, Творецът, или Бог, както искаш го наречи. Той е създал петела и кокошката. И понеже е организирал умно нещата, е оставил оттам нататък петелът да подсигурява яйцата, от което да се излюпват бъдещите кокошки. Само че това са по-отвлечени теми. Ти не ми каза все пак какъв е резултатът от есето?
— Освобождавам се от изпита — засмя се Нери. — Само че не с отличен, а с много добър.
Оказа се, че Нери има и хубава усмивка, когато реши. Защо ли ходи с тази зъбоболна мимика?
Секретарката на „Сателит“ ме погледна с явна антипатия. Не знам дали по някакъв начин бях заслужил подобно отношение или тя така си гледаше всички, но…
— Кажете?
— Бях оставил при вас един материал…
— Заглавие? — Разговаряше с мен като унтерофицер с новобранец.
— „Вие може би знаете…“
— Какво аз знам, си е моя работа. Попитах те за заглавието на материала.
— Това е заглавието.
— Ама па заглавие… За какво се отнася? — изстреля следващия въпрос женският унтерофицер.
— Малко философия, малко космическа физика. По-точно, за приложимостта на…
След пет минути все пак бях седнал срещу редактора на отдела. Той извади протрита зелена папка и започна да търси в нея. Намери статията ми, зачете я за опресняване, а после се вторачи в листчето, прикрепено с кламер към нея. Огледа ме изпитателно:
— Странен материал. Интересен, но странен. Друга дума не намирам.
— Радвам се, че го оценявате позитивно като интересен. А не може ли да заменим думичката „странен“ примерно с „оригинален“? — пробвах почвата аз.
— Не, не може.
— Но можем да поговорим по същество?
— Разбира се. Започваме да речем с… „добро“ и „зло“. Това са философско-етични категории и не са приложими към астрофизиката. Там можем да говорим за енергии със знак плюс или знак минус. Това — първо…
За разлика от секретарката редакторът не демонстрираше непримиримост. Просто си имаше критерии.
— Понеже не вярвате на мен, защо не повярвате на Айнщайн? — предложих сговорчиво. — Той е приложил тия категории към космическата енергетика. В смисъл, че енергетичната диференциация, базираща се именно на определянето на енергиите като „добри“ и „зли“, поддържа гравитационното равновесие. В абсолютно логична връзка с постановката на Айнщайн, Хабъл дефинира закона за „червеното преместване“, който…
— Вие не бяхте ли историк? — кой знае защо промени насоката на разговора редакторът.
— Не бях. Ще бъда! След като си взема дипломата. Това има ли някакво отношение към темата, по която разговаряме?
— Има — погледна ме внимателно той и добави: — За да пуснем статията в професионалния ви обхват — история, малко се поколебахме. Ние си имаме критерии, които придават стабилност на изданието. Един от тези критерии е задължителното наличие на университетска диплома за авторите. По съответната специалност. За вас направихме изключение, защото статията беше добре раздвижена и се четеше…
— Значи един изкукал селски даскал с диплома, който е забравил две трети от наученото някога, е с предимство пред мен. Макар че моята глава гъмжи като кошер, а него най-вероятно постоянно го избива на дрямка. И още… За да пусна статия по астрофизика, трябва ли да имам диплом за астрофизик?
— Достатъчно е да сте и само физик. Не казвам, че това е универсално защитена позиция, но старите къщи са такива — консервативни.
— Последен въпрос. Ако ви направя паралел между прозренията на египетски жрец и постановките на Хабъл и Айнщайн — как ще ми отбиете топката? Паралел в исторически план. Както знаете, има и история на науката.
Редакторът се почеса по носа. Щом се замислят, повечето мъже се почесват по носа. Защо ли? Ами, сигурно защото стърчи над физиономията и е най-лесен за намиране. Ето тема за статия за психосоматичните рефлекси и… Но дали пък за нея няма да ми поискат диплом за лекар?
— Бързо се ориентирате… — за пръв път ме погледна в очите редакторът и се усмихна сдържано. — Може би ще видите отново името си в нашето авторитетно издание.
Вървях по заледената улица и ми се искаше да ухапя някого. Възпроизвеждах си разговора и ми беше криво. Не бяхме говорили по същество за постановките, застъпени в материала, а си дърдорихме приказки от общ характер. А човекът не беше нито глупав, нито лош. Просто си пазеше хляба. И мен ли ме чака такова бъдеще? Да мисля с ума на други, за да се закрепя на някаква позиция. Посредствеността може да няма развит ум, но има лакти и хищни пръсти. За да може да избута и изскубне всичко, което й се противопоставя…