Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— А аз ще се заема с тия пирати. Поздрави Лея и й кажи, че ще се обаждам.
— Ще й предам — отвърна Хан. — Успех.
Карде се усмихна и екранът угасна.
Хан се облегна и заби поглед пред себе си. Само това й липсваше на Новата република. Защото не беше само Каамас, макар въпросът с унищожението на планетата да бе достатъчно сериозен. По-големият проблем беше, че разгласяването му щеше да изкара наяве спомените за хиляди други зверства, извършени през годините от една или друга групировка. Галактиката гъмжеше от стари вражди и конфликти. Така се отваряше възможност за хора като Карде, а и за самия Хан с Чуй навремето, да печелят нелоши пари от контрабанда. Имаше възможност за прехвърляне на стока до толкова много страни в толкова много конфликти.
През последните няколко десетилетия нуждата от обща съпротива срещу Империята бе погребала голяма част от тези неразбирателства под привидно опрощение и забрава. Но сега кората се пропукваше. Заплахата от страна на Империята бе съвсем отслабнала. Ако тази история с Каамас отвореше старите рани… Хан подскочи от съскането на отваряща се врата.
— Здравей — тихо поздрави Лея, влизайки в стаята.
— Здравей — отвърна Хан и скочи, хвърляйки закъснял поглед към екрана на интеркома. Погълнат от разговора с Карде, а след това и от собствените си мисли, не бе забелязал кога си бяха тръгнали посетителите на жена му. — Извинявай… разсеях се.
— Няма нищо — отвърна Лея, протегна ръце към него и се сгуши в обятията му.
— Говорих преди малко с Карде — каза Хан. Косата й гъделичкаше устните му. — Каза ми какво сте намерили за Каамас.
— В затруднение сме — отвърна Лея приглушено, заровила лице в ризата му. — Повечето още не си дават сметка, но това може да се окаже най-голямото изпитание за Новата република досега. Може направо да ни разкъса.
— Нещата ще се оправят — успокои я Хан. Неволно усети леко задоволство. Повечето сенатори не бяха доловили заплахата, свързана с Каамас, за разлика от него. — Нали се справихме с бунта в Алмания?
— Не е същото — каза тя. — Куилър бе разстроен човек и удряше хаотично. Новата република се зае да го обуздае, но никой не е мислил, че се превръщаме в нова империя. Каамас ще издълбае пропаст между почтени хора, които искрено желаят справедливост, но не могат да намерят съгласие, каква трябва да е тя.
— И все пак нещата ще се оправят — Хан я поотдалечи от себе си и я погледна в очите. — Да не се предаваме, преди да сме започнали! Освен… — бавно добави той, ужилен от внезапно подозрение — ако всичко не е свършило. Знаеш ли нещо, което аз не знам?
— Не — отговори жена му и отмести очи от неговите. — Предусещам нещо за близките дни. Не ми е много ясно… може би е критична точка, в която ще се реши накъде ще поеме някакво много важно развитие.
— За Каамас ли? — попита Хан.
— Не зная — въздъхна тя. — Опитах с медитация, но досега нищо не постигнах. Сигурна съм само, че началото беше, когато срещнах Карде на Уейланд и прочетохме информационния чип за Каамас.
— Хм — изсумтя Хан. Съжали, че не успя да предума Люк да не потегля след пиратите. Сега можеше да помогне на Лея да уточни смътните си усещания. — Не се тревожи. Малко почивка, малко съпружеско внимание и ще ти се проясни.
Лея се усмихна. Част от изписаното на лицето й напрежение изчезна.
— Искам да те отведа от тук — предложи Хан, хвана я за ръка и тръгна към вратата. — Имаш нужда от тишина и спокойствие. Щом децата се приберат от училище, няма да ги има и двете. Да използваме възможността!
— Много е примамливо — въздъхна Лея. — Едва ли сенаторите ще правят нещо друго, освен да се препират за справедливост и правосъдие. Могат да го правят и без моята помощ.
— Точно така — съгласи се съпругът й. — През следващия един час в галактиката няма да стане нищо важно.
— Сигурен ли си?
— Гарантирам го! — стисна ръката й Хан.
Светлините на мостика премигаха и пъстроцветният космос на хиперпространството избледня в илюминаторите на наблюдателниците. Този път го замениха не обичайните линии, а абсолютна чернота. И абсолютна слепота.
Няколко минути капитан Налгол се взираше в празнотата отвън през илюминаторите на наблюдателницата на „Тиран“, борейки се с неприятното усещане за уязвимост. Скокът през хиперпространството със спуснат маскировъчен щит на звездния разрушител ги бе довел в системата Ботауи съвършено слепи и глухи, което бе особено неприятно за един боен кораб.
— Рапорт от хангара — обади се дежурният офицер. — Разузнавателните кораби са излетели.
— Разбрах — отвърна Налгол, взирайки се, без да движи глава. Нямаше да даде добър пример на екипажа, ако въртеше глава наляво-надясно пред нищото. Капитанът зърна светлината на един от двигателите, докато машината излизаше изпод корпуса на звездния разрушител, преди да навлезе в полето на маскировъчния щит и да изчезне от погледа му.