Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Пак ще е добре, ако само сте си разменили чантите. Ами ако онзи човек не е забелязал твоята. Всички ще си помислят, че си крадец.
— Ами, глупости. Сигурно сме ги разменили, чантите са съвсем еднакви. Взел съм неговата, той — моята. Добре, че в чантата ми нямаше нищо особено.
Наистина в чантата на Комияма имаше само учебни материали и един криминален роман за четене във влака.
— Ами я си представи, че в неговата чанта има някакви скъпи работи? Дай да видим, може да намерим и адреса му.
— Може би. — Комияма послуша жена си и отвори чантата. Вътре имаше някакви документи, два седмичника, атлас на Токио и две химикалки. Не се намери нищо, по което можеше да бъде открита личността на притежателя. — Ама че беля — каза объркано Комияма и се накани да затвори чантата. Но съпругата му надникна любопитно над него.
— Та това са някакви важни документи! Я дай да ги видим! — На младини Йошие беше мечтала да стане писателка и възприе историята с чантата като увлекателен сюжет.
Извадиха документите. Върху папката имаше надпис: „За служебно ползване!“, и заглавие: „Резултати от пробното пускане в експлоатация по време на изпитанията на инсталацията за преработка на ядрено гориво по плана КАТ“.
— Засега не се разбира нищо.
— Да се опитаме ли да го прочетем?
— Шегуваш ли се? Това е чиста техника. Чакай! В моята чанта имаше визитна картичка, човекът ще я види и ще се обади сам.
— Май че си прав. — На Йошие изведнъж й стана скучно от толкова много технически термини.
След около един час телефонът иззвъня. Комияма вече беше се изкъпал и вечеряше пред телевизора.
— Ето, виждаш ли. Сигурно е човекът с чантата — втурна се към телефона Кадзуко. Но лицето й тутакси се удължи и тя предаде слушалката на баща си.
— За чантата. Но, кой знае защо, от полицията.
— От полицията?!
— Ето на, взели са те за крадец!
— Я стига си говорила глупости — прекъсна дъщеря си Комияма.
Но в душата му се промъкна някаква смътна тревога. Защо от полицията? В това време онзи, който бе позвънил, зададе няколко въпроса и след като се увери, че на телефона е наистина Комияма, каза:
— Обаждам ви се от участъка на Фуджисава. Познавате ли се с господин Минору Мидзутани?
— Мидзутани ли? … — Комияма съвсем се обърка.
— Работи в компанията „Кокубу джукогьо“,
— Не, не го познавам.
— Много странно! До него беше намерена чанта с вашата визитна картичка.
— Та това е моята чанта! — Комияма въздъхна облекчено. — Разбирате ли, ние случайно сме си разменили чантите.
— Какво? Разменили сте си чантите?
— Ами ето какво стана… Открих, че съм донесъл чужда чанта, сигурно е на господин Мидзутани. Чантите ни много си приличат. И сме ги разменили, разбира се, по погрешка. Само че защо е трябвало да съобщава в полицията? Самият той можеше да надникне в чантата ми. Не съм го направил нарочно. Не знаех на кого е чантата, която съм взел, как да се свържа с него и чаках той да ми се обади.
Комияма се ядоса на Мидзутани — ама че човек, ще прави от мухата слон. Вместо да погледне в чантата, тича да се оплаква в полицията.
— Сега е ясно защо на пътническата абонаментна карта е написана една фамилия, а на визитната картичка друга. В такъв случай много ви молим да ни извините, че ви безпокоим, но не бихте ли дошли при нас да смените чантите? И колкото е възможно по-скоро.
За да отиде до Фуджисава, Комияма трябваше да се прехвърли на друг влак в Сагами Оно. Той обикновено пътуваше с електрическия експрес Синджуку — Одавара. Към влака прикачваха вагони до гара Катасе Еношима, а по пътя, в Сагами Оно, ги откачваха. Комияма си спомни: пътникът, който дремеше до него, изведнъж скочи от мястото си в Сагами Оно и изтича от вагона. Той дори не го запомни как изглежда, видя само, че е мъж на средна възраст и че беше леко пийнал — когато тичаше към изхода, краката му се преплитаха. Тъкмо той е отмъкнал чантата му.
— Господин Мидзутани е взел погрешно чантата ми. Нека той да ми я донесе и да вземе своята — заинати се Комияма.
— Той не би могъл да дойде, дори да искаше.
— Не може ли? Защо?
— Господин Мидзутани е мъртъв.
— Какво? … — На Комияма му се стори, че го удариха по главата.
— Във влака е получил инсулт. Мигновена смърт. Огледахме чантата му и открихме вашата визитна картичка. Бихме искали да научим как е изглеждал преди смъртта си. Така че много ви моля да дойдете, макар че, разбира се, вече е късно. Но все пак обстоятелствата са малко необикновени… Трябва да поговорим с вас.
А ето как бе станало всичко: на един пътник, който се готви да слезе на гара Чого, му направила впечатление странната поза на неговия съсед. Струвало му се, че човекът спи, облегнат о него, но когато станал да слиза, съседът му се свлякъл на едната си страна. Пътникът и служители на гара Чого изнесли болния от вагона и той бил откаран от „Бърза помощ“ в най-близката болница.