Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Тя ядосано смачка хартията в ръката си.
Защо, за бога, трябваше да е толкова симпатична? Не можеше ли да е вещица като братовчедка си Стейси? И защо, за бога, й беше да се захваща с Никол? Не само не желаеше нейното приятелство, а и изобщо не се нуждаеше от него!
Никол прехапа устни. Ужасяващата истина бе, че дълбоко в себе си, с една крехка и ранима част от себе си тя копнееше да приеме протегнатата ръка на другото момиче. Но това, естествено, беше невъзможно. Двете за нищо на света не можеха да бъдат приятелки. Не и след онова, което се бе случило между нея и херцог Клейбъроу.
Не и след като в най-тъмните часове на нощта тя продължаваше да мечтае за него.
Бързо, преди да е променила решението си, Никол написа учтив отказ на поканата и нареди да го занесат на Елизабет още същия следобед. Сигурна бе, че Елизабет никога повече няма да я потърси и да се опита да спечели приятелството й. Както се оказа обаче, беше сгрешила.
Елизабет я посети още на следващия ден.
— Седнете, моля — каза с официален тон Никол.
— Благодаря — усмихна се Елизабет. Беше останала без дъх, същинско бледо видение във вталения си костюм от сребристосиня коприна. — Толкова съжалявам, че няма да можете да присъствате довечера, лейди Шелтън.
— Боя се, че вече съм ангажирана — излъга Никол, сядайки в един фотьойл срещу нея. Ръцете и се вкопчиха здраво в гладките дървени облегалки.
— Надявам се не мислите, че Стейси ще бъде там. Тя не участва в нашия кръжец, защото изобщо не се интересува от литература — каза Елизабет, като не откъсваше очи от нея.
Очевидно е решила, че се страхувам от братовчедка й и затова не искам да се присъединя към техния кръжец, помисли си ужасена Никол.
— Причината да не мога да дойда не е Стейси.
— Добре. — Елизабет се усмихна. — Както казва Ейдриън, понякога тя става малко неелегантна, и това не е само по отношение на вас.
Никол се вцепени.
— Ей… херцогът ли го е казал?
— О, аз бях толкова разстроена от държането й онзи ден, че когато той дойде да ме вземе за вечеря, не можех да говоря за нищо друго. Той напълно одобри това, че смъмрих Стейси.
Никол преглътна с мъка. Лицето й бе пламнало. Елизабет си е стояла с херцог Клейбъроу и му е говорила за нея! О, колко ли му е било забавно! Това бе вече прекалено! Абсолютно прекалено!
— Дойдох да ви поканя на едно друго събитие, което ще се проведе в събота следобед. Помагам на майката на Ейдриън, херцогинята, да го организира. Всяка година тя прави пикник в американски стил — идея, която очевидно е взела от бостънските си роднини. На този пикник младите дами носят кошници с обяд, за които джентълмените наддават. Спечелилите наддаването, естествено, обядват с дамите, чийто обяд са купили, а приходите отиват изцяло за благотворителност — за бедните сираци в този град. — Елизабет се усмихна. — Пикникът винаги има голям успех и е страшно забавно. Всички идват. Няма ли да дойдете и вие?
Никол беше ужасена. Ако изнесеше на търг кошница с обяд, никой нямаше да я купи! Изобщо не се съмняваше в това!
— Съжаля…
Елизабет обаче я прекъсна.
— Нямах предвид, че трябва непременно да донесете обяд. Разбирам защо не искате да го правите. Исках само да дойдете и да прекарате един приятен следобед. Всъщност, почти съм сигурна, че и вашите родители планират да дойдат, а Реджина със сигурност ще бъде там.
— Родителите ми — рязко отвърна Никол — се връщат в Драгмор за уикенда.
— О!
Никол беше почервеняла от гняв. Елизабет не бе искала да я обиди с предположението си, че няма да дръзне да донесе кошница с обяд, но я беше обидила. Беше се досетила какво унижение ще изпита Никол, ако донесе обяд и никой не го купи. Тя стисна здраво челюст.
— Не исках да ви разстройвам — каза Елизабет с тих, разтревожен глас. — На пикника наистина става весело, а и не всички носят обяд. Аз например, като участничка в организирането му, няма да нося, така че спокойно можете да похапнете с мен и Ейдриън.
— Не съм разстроена — заяви гордо Никол. — И какво ви кара да смятате, че няма да дойда, и то с обяд?
Очите на Елизабет се разшириха за миг, сетне тя се окопити.
— О! Толкова се радвам, че ще участвате!
Никол се усмихна мрачно. Току-що бе дала глупаво обещание, което можеше да й причини единствено беди. Ала в случая в нея беше проговорила гордостта и вече не можеше да се откаже, не и пред Елизабет Мартиндейл.