Време на презрение

— Много се радвам, че разбираш. Гералт, донеси ни вино. Не, не от този паж. От онзи, по-далечния.

Гералт я послуша, доловил ясно заповедта в гласа й. Докато вземаше бокалите от подноса на пажа, той наблюдаваше скришом двете магьосници. Йенефер говореше бързо и тихо, Трис Мериголд слушаше с наведена глава. Когато се върна, Трис вече я нямаше. Йенефер не прояви никакъв интерес към донесеното вино, затова Гералт остави двата ненужни вече бокала на масата.

— Нали не си прекалила? — попита той студено.

Очите на Йенефер припламнаха в теменужено.

— Не се опитвай да ме правиш на идиотка. Мислиш ли, че не знаех за нея и теб?

— Ако работата е в това…

— Именно в това е — прекъсна го тя. — Не прави глупави физиономии и се въздържай от коментари. И преди всичко не се опитвай да ме лъжеш. Познавам Трис по-отдавна от теб, харесваме се, прекрасно се разбираме и ще продължим да се разбираме, въпреки разни дребни… инциденти. А сега ми се стори, че у нея са се появили някои съмнения. Така че ги разсеях и това е всичко. Да забравим за това.

Той нямаше нищо против. Йенефер отметна къдриците си назад.

— А сега ще те оставя за малко, трябва да поговоря с Тисая и Францеска. Похапни нещо, къркорят ти червата. И бъди внимателен. Няколко души със сигурност ще ти се лепнат. Не им позволявай да те изядат на закуска и не ми опетнявай репутацията.

— Бъди спокойна.

— Гералт?

— Да?

— Неотдавна изяви желание да ме целунеш, тук, пред всички. Все още ли е в сила?

— Все така.

— Постарай се да не ми размажеш грима.

Гералт хвърли поглед с крайчеца на окото си към събралите се. Филипа Ейлхарт, застанала недалеч с група млади магьосници, му намигна и се направи, че ръкопляска.

Йенефер отлепи устните си от него и въздъхна дълбоко.

— Дребна работа, но приятна — промърмори тя. — Е, тръгвам. Скоро ще се върна. А после, след банкета… Хм…

— Да?

— Не яж нищо с чесън, моля те.

Когато тя се отдалечи, вещерът заряза етикета и разкопча дублета си, изпи двата бокала и се опита да се заеме сериозно с яденето. Не се получи.

— Гералт?

— Господин графе?

— Не ме титулувай — намръщи се Дийкстра. — Не съм никакъв граф. Визимир ми нареди да се представям така, за да не се дразнят дворяните и маговете от селския ми произход. Е, как върви демонстрацията на рокли и женски фигури? И преструването, че си изкарваш добре?

— Аз нямам нужда да се преструвам. Не съм тук по служба.

— Интересно — усмихна се шпионинът. — Това още веднъж потвърждава всеобщото мнение за теб, че си единствен и неповторим по рода си. Защото всички останали са тук служебно.

— Точно от това се опасявах. — Гералт също сметна за нужно да се усмихне. — Чувствах, че ще бъда тук единствен по рода си. Тоест не на място.

Шпионинът изследва най-близките чинии, вдигна едната и си взе голям зелен стрък от неизвестно на Гералт растение.

— Използвам случая да ти благодаря за братята Мишеле — каза той. — Мнозина в Редания въздъхнаха с облекчение, след като ти им видя сметката и на четиримата при оксенфуртското пристанище. Така съм се смял, когато извиканият при разследването медик от университета заяви, след като огледа раните, че някой е използвал коса, закрепена да стърчи напред.