Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? — Вещерът погледна към шпионина с повече симпатия. — И какви бяха тези аргументи, мога ли да узная?
Този път въпросът му беше възприет като изискана шега и двете магьоснички се разсмяха едновременно.
— Ох, мъже — каза Филипа. — Нищо не разбирате. Нима в полумрака и дима, когато се седи на маса, могат да се забележат роклите и женските фигури?
Гералт не успя да намери отговор и само се поклони. Йенефер лекичко стисна ръката му.
— Ох — възкликна тя, — виждам там Трис Мериголд. Непременно трябва да поговоря с нея… Извинявайте, че ще ви напусна. Ще се видим по-късно, Филипа. Със сигурност още днес ще намерим случай да поговорим. Нали, графе?
— Несъмнено — усмихна се Дийкстра и се поклони ниско. — Винаги съм на твоите услуги, Йенефер. И при най-дребния знак от твоя страна.
Те се приближиха към Трис, чиято рокля преливаше в безброй оттенъци на синьото и светлозеленото. Когато ги видя, Трис прекъсна разговора си с двама магьосници, засмя се радостно, прегърна Йенефер и ритуалът с целуването на въздуха около ушите се повтори. Гералт пое подадената му длан, но реши да постъпи в разрез с церемонията — прегърна червенокосата магьосница и я целуна по меката като праскова буза. Трис леко се изчерви.
Магьосниците се представиха. Единият беше Дрителм от Понт Ванис, а другият — неговият брат Детмолд. И двамата служеха на крал Естерад от Ковир. Оказаха се неразговорчиви и се оттеглиха при първия удобен случай.
— Говорехте с Филипа и Дийкстра от Третогор — отбеляза Трикс, играейки си с висящото на шията й инкрустирано с диаманти и сребро лазуритно сърчице. — Разбира се, знаете кой е Дийкстра.
— Знаем — каза Йенефер. — Той говори ли с теб? Пробва ли да те подпитва?
— Пробва. — Магьосницата се усмихна многозначително и се разсмя. Доста предпазливо. — Но Филипа му пречеше, колкото можеше. Мислех, че са в по-добри отношения.
— Отношенията им са прекрасни — предупреди я със сериозно изражение Йенефер. — Внимавай, Трис. Гледай да не изпуснеш нито дума за… знаеш за кого.
— Знам. Ще внимавам. Между другото… — Трис понижи глас. — Какво се чува от нея? Ще мога ли да я видя?
— Ако най-накрая се решиш да започнеш да преподаваш в Аретуза — усмихна се Йенефер, — ще можете да се виждате много често.
— Ах! — ококори се Трис. — Разбирам. А дали Цири…
— По-тихо, Трис. Ще поговорим по-късно. Утре. След съвещанието.
— Утре? — усмихна се странно Трис.
Йенефер смръщи вежди, но преди да успее да попита нещо, в залата се усети леко раздвижване.
— Ето ги — изкашля се Трис. — Дойдоха най-накрая.
— Да — потвърди Йенефер, откъсвайки поглед от лицето на приятелката си. — Дойдоха. Гералт, сега можеш да се запознаеш с членовете на Капитула и Висшия съвет. Ако се появи удобен случай, ще те представя, но няма да навреди, ако преди това знаеш кой кой е.
Събралите се магьосници отстъпиха, почтително кланяйки се на влизащите в залата лица. Пръв вървеше позастарял, но силен наглед мъж с изключително скромен вълнен костюм. До него крачеше висока жена с остри черти на лицето и тъмни, гладко сресани коси.
— Това е Герхарт от Аеле, известен под името Хен Гедимдейт, най-старият от живите магьосници — каза шепнешком Йенефер. — Жената до него е Тисая де Врие. Тя е само мъничко по-млада от Хен, но не се притеснява да взема еликсири.
След първата двойка вървеше привлекателна жена с много дълги тъмнозлатисти коси; украсената й с дантели резедава пола шумолеше.
— Францеска Финдабаир, наричана Енид ан Глеана, Маргаритката от Долината. Недей да се пулиш, вещерю. Смятат я за най-красивата жена на света.
— Тя член ли е на Капитула? — прошепна вещерът. — Изглежда ми много млада. Магически еликсири?
— Не и в нейния случай. Францеска е чиста елфка. Обърни внимание на мъжа, който я съпровожда. Това е Вилгефорц от Рогевеен. Ето, той наистина е млад. Но е невероятно талантлив.
Определението „млад“, както знаеше Гералт, се използваше за магьосниците до стогодишна възраст включително. Вилгефорц изглеждаше на трийсет и пет, беше висок и с прекрасно телосложение, носеше къс кафтан по рицарска мода, но, разбира се, без герб. И беше доста красив. Това се набиваше на очи, въпреки факта, че до него се носеше ефирната Францеска Финдабаир с огромните черни очи и спираща дъха красота.