Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Чух, че една старица те фраснала в окото, но не знаех, че е свършила толкова добра работа — огледа ме Роналд. — Първокласна синина.
— Виждал ли си чичо си напоследък? — попита го Рейнджъра.
— Не, но чух, че бил замесен в инцидента пред погребалното бюро. Не би трябвало да шофира нощем.
— Колата, която чичо ти кара, принадлежи на Мери Маги Мейсън — поясних. — Познаваш ли я?
— Виждал съм я наоколо — отговори той и погледна Рейнджъра. — И ти ли работиш по този случай?
Рейнджъра кимна едва забележимо.
— Е, радвам се да го науча — каза Роналд.
— Какво беше това? — попитах Рейнджъра, когато излязохме навън. — Дали беше същото, за което си мисля? Хемороидите на Роналд, които казват, че нещата са различни, ако и ти участваш? И че сега ще се отнесе сериозно към издирването?
— Да надникнем в къщата на Дуги — предложи Рейнджъра.
Къщата на Дуги не се бе променила от последния път, когато бях там. Нямаше следи от нов обиск. Нищо не подсказваше, че Дуги или Откаченяка може да са минали оттук. Двамата с Рейнджъра обиколихме всички стаи.
Разказах му за предишните претърсвания и за изчезналия бут.
— Според теб важно ли е, че някой е откраднал бута? — попитах.
— Това е една от загадките на живота — отговори ми той.
Отидохме отзад и надникнахме в гаража на Дуги.
Смахнатото кутре, което живее в съседната къща, напусна поста си до оградата на семейство Белски и заподскача около нас, като лаеше пискливо и се опитваше да захапе крачолите ни.
— Мислиш ли, че някой ще забележи, ако го застрелям? — попита Рейнджъра.
— Мисля, че госпожа Белски ще се нахвърли върху теб със сатър.
— Говорила ли си с нея за хората, които са претърсили къщата на Дуги?
Праснах се по главата с опакото на ръката си. Защо не се бях сетила да поговоря с госпожа Белски?
— Не.
Семейство Белски живееха в тази къща от безброй години. Сега и двамата са на около шейсет. Трудолюбиви, почтени поляци. Господин Белски се пенсионира като служител на компания за дърводелски инструменти. Госпожа Белски отгледа седем деца. А сега имаха за съсед Дуги. Ако бяха по-дребнави хора, щяха да са във вечна война с Дуги, но семейство Белски приемаха съдбата си за отредена от Господ и водеха мирно съвместно съществуване.
Вратата на къщата им се отвори и госпожа Белски подаде глава навън.
— Тормози ли ви Споти? — попита тя.
— Не — отговорих. — Няма проблеми.
— Той започва да се вълнува, когато види непознати — обясни ми жената, като прекоси двора, за да си вземе кученцето.
— Разбрах, че в дома на Дуги са идвали непознати.
— В дома на Дуги винаги има непознати. Бяхте ли тук, когато направи посветения на „Стартрек“ купон? — попита тя, като поклати глава. — Такава лудница беше.
— А напоследък? През последните няколко дни?
Госпожа Белски взе Споти в ръце и го притисна към себе си.
— Не, нямаше нищо, което и слабо да напомня за „Стартрек“.
Обясних й, че някой е проникнал с взлом в дома на Дуги.
— Не! — извика тя. — Това е ужасно.
Погледна разтревожено задната врата на къщата на Дуги.
— Дуги и приятелят му Уолтър са доста диви понякога, но са свестни младежи с добри сърца. Винаги се отнасят мило със Споти.
— Да са се навъртали подозрителни личности около къщата?
— Имаше две жени — отговори госпожа Белски. — Едната беше на моя възраст. Или по-стара с няколко години. Някъде около шейсетте. Другата беше няколко години по-млада. Двамата със Споти се прибирахме от разходка, а тези жени паркираха колата си и влязоха в къщата на Дуги. Имаха ключ. Реших, че са негови роднини. Мислите ли, че са отишли там, за да крадат?
— Помните ли колата?
— Всъщност не. Всички коли ми изглеждат еднакви.
— Дали не е бил бял кадилак? Или лъскава спортна кола?
— Не. Нито едно от двете. Щях да си спомня бял кадилак или лъскава спортна кола.
— А някой друг да е идвал?
— Отби се един възрастен мъж. Слаб. Около седемдесетте. Като си помисля, май той шофираше бял кадилак. Дуги има доста посетители. По-често не им обръщам внимание. Не съм забелязала подозрителни лица, освен жените, които имаха ключ. Спомням си ги, защото по-старата ме погледна и в очите й имаше нещо. Бяха доста страшни. Изглеждаха гневни и налудничави.
Благодарих на госпожа Белски и й връчих визитната си картичка.
Двамата с Рейнджъра се качихме в колата и аз се замислих за лицето, което Откаченяка беше видял на прозореца в нощта, когато го простреляха. Струваше ми се невероятно, че не му бяхме обърнали повече внимание. Но пък той не успя да идентифицира лицето или поне да съобщи някакви подробности за него, освен страшните очи. А сега госпожа Белски ми разказа за шейсетгодишна жена със страшен поглед. Освен това съществуваше и жената, която се бе обадила на Откаченяка и го бе обвинила, че е задигнал и крие нещо нейно. А как ли се бе снабдила с ключ? Дали от Дуги?