Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Каза на Джедоу, че Калис ще се върне по-късно с мъжете, които трябваше да се преназначат в гарнизона на принца, и отиде да потърси Кити.
Тя прие новината за предстоящото му двумесечно отсъствие външно спокойно, но Ерик вече я познаваше достатъчно добре, за да разбере, че е разстроена. Много му се искаше да остане с нея поне един ден, но си даваше сметка, че срокът на Калис е почти неизпълним.
Излязоха от хана и прекараха един час заедно. Накрая Ерик за малко щеше да наруши думата, която бе дал на Калис — да не споделя с никого това, което подозира. Само предупреди Кити, че ако се случи да го няма, когато стане страшно трябва да се измъкне от Крондор и да отиде в Рейвънсбърг. Знаеше, че когато вестта за нашествениците стигне до града, ще остане много малко време за бягство преди принцът да заповяда градът да се затвори. Кити беше достатъчно умна да съобрази за какво й намеква. Трябваше да иде в „Червената патица“ в Рейвънсбърг, при Фрида и Натан. Той й обеща, че ще я намери там.
Тръгна на път два часа преди съмване. Знаеше, че по пътя ще му се наложи да се отбие в някой хан, но всеки час, който можеше да спести, си струваше харча. При това харчеше кралско злато, а не свое.
Утрото го завари все още на цял час път от най-близкия хан. Малката луна беше изгряла, така че не беше съвсем тъмно и Кралският път се очертаваше ясно, но Ерик все пак караше коня си ходом, вместо да рискува да го осакати, ако животното се спъне.
Конят не беше толкова едър като повечето коне в конюшнята на принца, но изглеждаше по-издръжлив. Щеше да му се наложи често да сменя конете в пътуването си и щеше да е на седло от преди съмване до след свечеряване почти цели две седмици, докато стигне Железни проход, а дори и тогава щеше да му се налага да изцежда и последните сили на животните, но нямаше как.
Ерик изруга наум капитана си и продължи напред в нощта.
Накор посочи.
— Ето там, пак!
Шо Пи кимна.
— Като миналия път, учителю.
Накор едва се сдържа да не го скастри да престане да го нарича „учителю“. Беше все едно да кажеш на едно куче да престане да се чеше от бълхите.
— Кешийски патрули по южния бряг на Морето на сънищата — каза Накор. — Калис вече го съобщи на командира на гарнизона, но ето че пак виждаме кешийски пиконосци да яздят с развети знамена. — И се разсмя.
— Какво му е смешното, учителю?
Накор го потупа по рамото.
— То е очевидно, момче. Лорд Арута е сключил сделка.
— Сделка ли? — учуди се Шо Пи.
Лодката вече се насочваше към брега.
— Ще видиш — каза дребният мъж.
Двамата с Шо Пи се бяха качили на кораб в Крондор и отплаваха през тесния пролив между Горчивото море и Морето на сънищата. Сега лодката щеше да ги свали на пристана Шамата, където щяха да си купят коне и да поемат за Звезден пристан. Накор носеше документи за лорд Арута и заповеди от принц Патрик и херцог Джеймс. Имаше някои подозрения какво точно съдържат тези заповеди, защото няколко от тях носеха кралския печат, а не този на принца.
Остатъкът от пътуването мина без произшествия и накрая Накор и Шо Пи се озоваха на сала, който превозваше пътници и стоки през Голямото звездно езеро до острова на Звездния пристан и общността на живеещите там магьосници.
Арута, лорд Венкар, син на херцог Джеймс, ги срещна на пристана.
— Накор, Шо Пи! Много се радвам да ви видя! — Той се засмя. — Последната ни среща бе доста кратка.
Накор също се засмя. Преди време се беше видял с току-що пристигналия Арута за по-малко от две минути, защото трябваше да отиде с Шо Пи и Пъг в Елвандар.
Щом стъпиха на брега, Накор каза:
— Нося писма от баща ти.
— Да тръгваме тогава — отвърна Арута.
— Ти как разбра, че идваме? — попита Накор.
Тръгнаха към огромното здание на Звезден пристан и Арута, когото кралят бе пратил да управлява магьосниците, каза:
— Много лесно. Нашият наблюдател ви видя ей оттам. — И посочи прозорците на една висока кула.
— Сигурно е някой от моите ученици — каза Накор.
Влязоха в сградата, минаха през дългата зала и продължиха към кабинета на Арута.
— Чалмес, Калиед и другите създават ли ти неприятности? — попита Накор.
При споменаването на родения в Кеш традиционалист, който се съпротивляваше на идеята островът да се подчинява на кралските закони, Арута поклати глава и отвърна:
— Нищо сериозно. Мърморят, но понеже са свободни да преподават и да си правят изследванията, не се оплакват от управлението ми.
— Сто на сто кроят нещо — каза Накор.
— Несъмнено — съгласи се Арута, щом стигнаха до кабинета. — Но мисля, че няма да стигнат кой знае докъде без външна помощ. Твърде безгръбначни са, за да се опитат да се отцепят без силен съюзник.