Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Няма никой, към когото мога да се обърна, мисли си той и в същото време вижда иронията в това. Той, който е посветил толкова много години на изследванията на груповата динамика и колективната психотерапия, изведнъж е изолиран и самотен. Няма един-единствен човек, към когото да може да се обърне, с когото да иска да говори. И все пак силата в колективното беше онова, което го изтласка напред в професията. Започна да разбира този факт — че хората, които са преживели война, с много по-голяма лекота превъзмогват травмите си от онези, които са преживели сами същия вид насилие. Искаше да разбере как става така, че индивидите в една група, които са били измъчвани, лекуваха раните си по-добре в сравнение със самотни хора. Какво е това в общността, което облекчава болката, беше се питал той. Дали това е отразяването, канализирането, нормализирането или действителната солидарност?
Навън в жълтата светлина на шосето той набира номера на Юна. След петия сигнал се отказва и опитва на мобилния номер.
— Да, Юна е — чува се небрежен отговор.
— Здравей, Ерик се обажда. Не сте намерили Йозеф Ек?
— Не — въздиша Юна.
— Той очевидно следва напълно собствени модели.
— Вече го казах и ще продължа да го повтарям, Ерик. Би трябвало да се съгласиш да те охраняваме.
— Имам други приоритети.
— Знам.
Настъпва мълчание.
— Бенджамин не се ли е обаждал пак? — пита Юна на своя трогателен шведски.
— Не.
Ерик чува някакъв глас на фона, може би от телевизор.
— Кенет щеше да проследи разговора, обаче той…
— Чух това, обаче може би ще отнеме време — казва Юна. — Трябва да се изпрати техник точно на тази станция, тъкмо в тази базова централа.
— Но тогава поне ще знаят за коя централа става дума.
— Мисля, че операторът може да се свърже направо — отговаря Юна.
— Можеш ли да разбереш това? Коя е базовата станция?
За малко настъпва мълчание. След това той чува сдържания глас на Юна:
— Защо не говориш с Кенет?
— Не мога да го открия.
Юна въздиша тежко.
— Ще го проверя, но не се надявай прекалено.
— Какво имаш предвид?
— Ами това, че вероятно става дума за базова станция в Стокхолм и в такъв случай това нищо няма да покаже, преди техник да уточни позицията.
Ерик го чува да прави нещо, чува се звук като от отвинтването на капака на стъклен буркан.
— Ще ти направя малко зелен чай, мамо — казва Юна кратко.
Чува се шум от течаща вода и след това спира.
Ерик сдържа дъха си за секунда. Той знае, че Юна трябва да се концентрира преди всичко върху бягството на Йозеф Ек, знае, че случаят на Бенджамин по никакъв начин не е уникален за полицията, тийнейджър, който е изчезнал от дома си, е далеч от обичайните дела на Държавната криминална полиция. Но той трябва да попита, просто не може да не го направи.
— Юна — казва Ерик, — можеш ли да поемеш случая с отвличането на Бенджамин, за мен е много важно, това би означавало…
Той млъква, челюстите го болят, стискал ги е силно, без сам да забележи.
— И двамата знаем — продължава Ерик, — че това не е обикновено изчезване. Някой инжектира Симоне и Бенджамин с упойващо вещество, което се използва в хирургията. Знам, че за теб на първо място стои търсенето на Йозеф Ек, и разбирам, че Бенджамин вече не е твоят случай, сега, когато връзката към Йозеф отпадна, но може би се е случило нещо много по-ужасно…
Млъква, прекалено развълнуван, за да може да продължи.
— Разказах ти за болестта на Бенджамин — едва успява да говори. — Ако до два дена само неговата кръв не получи защита от препарата, който му помага за коагулацията, и ако след седмица нещата продължават така, то кръвоносните съдове ще бъдат толкова напрегнати, че той, може би, ще се парализира, или пък ще получи кръвоизлив в мозъка или в белите дробове, когато кашля.
— Нещата трябва да се оправят — казва Юна.