Привидението от храма

— Загубихме един добър воин, а друг е тежко ранен. Сдобихме се с две важни улики, но за съжаление на твърде висока цена, Хун — той се облакъти на масата и се вгледа с невиждащи очи във финансовия отчет пред себе си, потънал в дълбок размисъл. Внезапно вдигна глава и запита: — Защо убиецът изведнъж толкова се разбърза? Месеци наред се е задоволявал търпеливо да претърсва храма. А сега само за два дни извърши най-напред двойно убийство, след това на два пъти направи опит да премахне Ма Жун, уби един стражник и рани друг. Защо е тази трескава дейност?

Сержантът поклати глава с тревожно изражение на изпитото си лице:

— Поради неизвестна засега причина е решил, че съкровището му се изплъзва, господарю, и е изпаднал в паника. Покушение върху офицер от имперска та гвардия не е шега! Всекиму е ясно, че властите няма да се откажат от разследването, докато не заловят убиеца и не го екзекутират по най-суровия начин, предписан в закона. Всички знаят това и нашите стражници могат да изпълняват дълга си, въоръжени единствено с тояги. Ако се разнесе мълвата, че някой се е осмелил да нападне стражник на пост, това би изложило на опасност сигурността на целия ни личен състав, господарю.

— Да, и аз си помислих за тази опасност, Хун. Затова наредих на Ма Жун да вземе мерки стражниците да мълчат.

При тези думи съдията отново потъна в мрачен размисъл. Когато Ма Жун се върна, съдията се стегна, изправи се на крака и възбудено заговори:

— Златото трябва да е скрито някъде нависоко, иначе за какво ще му е на убиеца въжена стълба? Освен това вече знаем, че поне от три различни страни се проявява интерес към съкровището. Първо, това е убиецът, организирал кражбата, второ, Ян и Сенсан, които са се намесили по някое време, и, накрая, главатарят на просяците, комуто Сенсан е обещал част от своя дял.

Както току-що обясних на сержанта, особено ме тревожи неочакваната трескава активност на убиеца. Чудя се дали не би могла да се обясни с внезапната поява на някаква съвсем нова фигура, напълно необвързана със самата кражба на златото. Ала това предположение се гради единствено на интуицията ми. И, накрая, съществува проблемът с привидението. До тази вечер пренебрегвах мълвата за него с убеждението, че е просто измислица на суеверни и невежи люде. Самият Ма Жун не бе твърдо убеден, че го е зърнал вчера. Но тази нощ се е появило недвусмислено, при това е взело дейно участие в опита за покушение над живота на Ма Жун. Ето защо отсега нататък ще трябва да се съобразяваме и с това тайнствено привидение. Ти как мислиш, Ма Жун?

Помощникът мрачно поклати глава:

— Каквото и да представлява всъщност този приз рак, господарю, явно е в съзаклятие с убиеца. Онзи, ден ми ползи скрития път към стария кладенец не за да ми помогне, както лекомислено предположих. Направи го, за да ме подмами към най-отдалечения край на градината, където убиецът ме е чакал зад пролуката на външния зид. Щом са видели, че слизам в кладенеца, са решили, че ако ме убият долу в него, ще си спестят усилието да крият после трупа ми. Тази вечер пък проклетото привидение ме подмамваше с ръкомахане, за да не забележа как убиецът откъртва част от стария зид, за да я стовари върху мен. Но призракът допусна голяма грешка, като вдигна внезапно ръце, за да даде знак на убиеца, че съм на подходящото място. Този отривист жест ме сепна, аз се заковах на място и това ми спаси живота, без да пострадам ни най-малко!