Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
— Той… да не е умрял? — прошепна девойката зад него.
— Удушен е отзад с тънка връв — отвърна мрачно той. — Връщай се в стаята си, принцесо! Става опасно за жени. Убиецът явно отново е тук.
Тя стисна уплашено ръката му.
— Ще остана с теб. И преди съм попадала в опасни положения. Ако започнете да се биете, все ще успея да го халосам с тухла по главата.
— Добре тогава. Убиецът сигурно вече е в главната зала и не бива да влизаме през централния вход. Ще опитаме отзад да се прехвърлим през зида.
— Аз знам една дупка недалеч от главната зала. Ела, ще те заведа.
Тръгнаха покрай външния зид, заобиколиха ъгъла и продължиха по пътечката към задната стена на храма. Щом стигнаха до малката полянка в североизточния край на градината, Ма Жун спря.
— Почакай ме за малко — прошепна той, — ще хвърля едно око.
Той се промъкна край високите дървета, оглеждайки се за Фан, но макар че стигна чак до мястото, където пътечката тръгваше надолу по склона, не от кри следа от него. Подсвирна леко, но никой не отговори. Започна тихичко да проклина. Да не би убиецът да бе премахнал и Фан? Внезапно го обхвана неприятното чувство, че никой го наблюдава. В този миг луната отново се скри зад един голям облак. Ма Жун напрегна очи, но не долови никакво движение под високите дъбове. Тръгна обратно към мястото, къде то бе оставил Пролетно Облаче.
— Няма никой — съобщи и Ма Жун. — Остани тук, по добре първо да огледам и западната стена. Ако е чисто, ще дойда да те взема и ще ме заведеш при онази дупка.
Той заобиколи ъгъла, опирайки се с ръка о ронещи те се тухли. Тясната дълга пътека край задната стена на храма беше пуста. Отдясно стръмно се спускаше склонът, обрасъл с гъсти шубраци, а между тях — разхвърляни едри камъни,покрити с мъх.
Застанал на ъгъла, той огледа горния ръб на стена та. На няколко места тухлите бяха изпопадали, но дупката, за която бе споменала новата му приятелка, не се виждаше. В далечината зад силуета на западната кула видя купчината зидария, която бележеше от- срещния ъгъл на външната стена, близо до стария кладенец. Ако се наложеше, можеше да заобиколят оттам и после… Той рязко се приведе към земята. В сенките при отдалечения ъгъл се мирна бяла фигура. Невярващ на очите си, Ма Жун тръгна бързо към нея, но изведнъж застина. Призрачнобялата жена му махаше подканящо с дългата си тънка ръка.
ГЛАВА XVII
Ма Жун пада три пъти за една нощ; съдията Ди се кани да пристъпи към решителни действия
Той се взираше в привидението, вцепенен от изненада. В следващия миг му мина през ум, че предната нощ призракът го бе извел на скритата пътека към кладенеца. Дали пък сега не възнамеряваше да… Ма Жун се втурна напред.
— Братко Шаопа, аз… — извика зад него Пролетно Облаче.
Внезапно привидението вдигна ръце високо над главата си. Лунната светлина озари сребристите ръкави. Ма Жун замръзна на място, не знаеше какво се крие зад този заплашителен жест. Момичето се блъсна задъхано в гърба му. В същия миг от стената полетя лавина от тухли и се струпа на камара току пред краката му. За миг той остана замръзнал, безмълвно вторачен във високата купчина, препречила пътя му.
— Какво стана? Какво…? — попита възбудено девойката зад него.
— Това беше опит да ни убият! — побеснял процеди Ма Жун. — Стой на място и не мърдай!
Той скочи върху камарата от натрошени тухли. Оттук се виждаха ясно ръбовете на дупката в стената над главата му. Метна се пъргаво и се прехвърли в задния двор на храма. В момента, когато се приземя ваше, някаква тъмна фигура се шмугна към задната врата на главната зала. Ма Жун изтича до вратата, застана на четири крака и бързо пролази вътре. Свърна надясно с гръб към стената, готов да сграбчи през краката евентуалния си нападател, щом го зърне. Но, нищо не помръдваше в мрака. Той предпазливо опипа наоколо, без да усети нищо. В отсрещния край на помещението нещо светлееше. Сигурно беше металната решетка на шесткрилата входна врата. Отново, долови във въздуха зловонния мирис на разтление. Напрегна слух, но дочу само припляскването на уплашен прилеп. И все пак беше сигурен, че убиецът се спотайва някъде в тъмната зала. Тук щеше да се. състои решителната схватка между двамата. Той си помисли с мрачно задоволство, че за момента има известно предимство, дори и престъпникът да бе въоръжен. Ма Жун имаше зад гърба си десетки подобни схватки в пълен мрак и добре владееше тънкостите и прийомите, подходящи за случая. Освен това благодарение на първото си посещение тук и на подробния план, направен от Пролетно Облаче, имаше съвсем ясна представа за всяко кътче в залата.