Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
— Прав е бил. Само не мога да разбера защо негодникът, който е скрил златото в храма, не си го е изровил сам, за да отпраши после, накъдето му видят очите. Защо е изчаквал, докато са се намесили Ян и Сенсан?
Тя сви закръглените си рамене.
— Изглежда, го е заровил някъде наблизо, защото е било крадено, а после по някаква причина не е могъл да си го вземе. Явно е опитвал многократно. Напоследък често разглеждах храма отвътре и мога да ти кажа, че доста труд е хвърлил: на много места е разкъртил подовете. А, успя да претърся и при игуменката.
— Е, откъде пък, принцесо, ти е дошло наум да подозираш една толкова благочестива жена?
— Докато не се знае чие е всъщност златото, не мога да имам вира никому. Викаш „благочестива“, а само да знаеш колко е проклета тази вещица, братко Шао. Ядоса ли се за нещо, на мен си го изкарва, бие ме с палмови пръчки. Сваляй панталоните, вика, поклони се пред бог Буда и се моли за усъвършенстването на твоя характер! А после започва да ме налага, като отмерва всеки удар с броеничката на лявата си ръка. Това й е на нея благочестивостта, братко Шао — тя се изплю гневно на пода. — Е, щом сега си дошъл, нямам нищо против да потърсим отново из храма. Ето, разучи плана му — тя измъкна изпод рогозката нагъната скица и я разстла на леглото. — Гледай, това тук е главната зала, точно в средата. От нея ще започнем.
Ма Жун разгледа плана на храма. Той напълно съвпадаше с описанията, дадени от съдията Ди и Хун.
— Наистина, справила си се чудесно, принцесо!
— Че ти какво си мислиш? Много ме бива да направя план на някоя града. Обикновено се хващам като прислужничка в богатска къща и скоро след това скицата е готова. С всичките му подробности, за да могат двама-трима таткови приятели да пошетат нощем като у дома си. Ти се опитай сега да запомниш чертежа. Разполагаме с един час докато игуменката заспи.
Ма Жун сгъна листа и се ухили предизвикателно: — По ми се иска да използваме този час, за да се опознаем по-отблизо, принцесо. Нали казват: не се захващай с нещо, преди да си наясно що за човек ти е съдружникът!
— Първо работата, после удоволствието — сопна се тя. — Ставай от леглото ми и върви да разучаваш чертежа. Аз в това време ще се преоблека. Обърни се нататък и си гледай плана.
Ма Жун спусна нозе на пода и отиде до тоалетната масичка, обърнал гръб на дъсченото легло. Тя изхлузи нощницата си и застанала на колене, потършува под леглото, докато измъкна чифт тъмносини панталони и жакет. Започна да ги облича, но после се разколеба, загледана изпитателно в широкия гръб на Ма Жун. Усмихна се леко, сложи дрехите настрана, коленичи върху нощницата си и започна да си оправя косата. Реши, че сега представлява неустоима гледка, и му подвикна престорено:
— И да не си посмял да се обърнеш!
— Че защо да го правя? — засмя се Ма Жун. — И без това виждам всичко в огледалото. Да знаеш, дори и така гледана, много те бива.
— Ах, ти, негоднико! — тя скочи от леглото и се хвърли към него, опитвайки се уж да му издраска лицето. Той властно я придърпа в обятията си.
Когато накрая наистина се облече, тя взе от лавицата малкия фенер.
— Ще го запалим чак когато влезем в храма. Днес следобед видях двама непознати да се навъртат около портата, изглежда, са пратени да пазят тук след смърт та на братовчед ти. При това положение едва ли убиецът ще посмее да се яви тази вечер. Ала може да налетим на привидението.
— А, не, без такива шегички, принцесо!
— Какви ти шегички! Наистина има привидение. На жена. Виждала съм го вече няколко пъти със собствените си очи. Носеше се безплътно сред дърветата. Една такава висока фигура с нагънато бяло наметало. Не обичам призраци, но този специално не е зъл. Веднъж едва не се сблъсках е него, или по-скоро с нея, а тя не ми стори нищо, само ме изгледа тъжно с големите си очи и отмина.
— Тъжна или не, не ми се иска да я срещам. Сега да тръгваме. С мен ще минеш незабелязано покрай стражниците, на младини бях от горските братя.
Девойката духна свещта и предпазливо открехна вратата.
— Интересно — прошепна тя, — в стаята на старата вещица още свети.
— Сигурно си чете религиозните книги.
— Да, и то на висок глас, както чувам. Е, ако се усети, че ме няма, ще и кажа, че напускам. Да си намери друга, която да пердаши по задника.
Прекосиха двора на пръсти. Тя вдигна внимателно резето, отвори портата и я подпря отдолу с няколко камъчета, за да стои открехната и да не се хлопа. Тръгнаха по пътечката към гората. Когато наближи ха, той и нареди да върви плътно след него и да прави същото, каквото прави той. Ма Жун се вгледа през дърветата в горния край на стълбището, опитвайки се да открие фигурата на стражника. Щеше да бъде много неловко войникът да ги забележи. А, ето къде бил този ленивец! Заспал под един кипарис. Всъщност така беше по-добре, щяха да се вмъкнат безпрепятствено в храма. Той понечи да поведе момичето за ръка, но изведнъж застина. Нещо не беше наред в позата на мъжа: свил колене и разперил настрани ръце. Ма Жун тръгна решително към проснатото тяло и се наведе над него.