Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
Безкрайно предпазливо той се запромъква край каменната стена, опрял о нея дясното си рамо, напредвайки стъпка по стъпка към другия ъгъл. Усещаше всеки мускул напрегнат, готов за бърза реакция при най-слабия шум. Когато наистина стигна ъгъла, пръстите му внезапно напипаха парче плат. Той веднага се хвърли напред, протегнал ръце, за да сграбчи през краката евентуалния си противник. Но не хвана нищо, само си ожули главата в стената. Полузамаян от болката, чу някъде отпред припрени стъпки. Сега пък нещо желязно издрънча о камъка, явно престъпникът носеше меч. За миг Ма Жун остана на пода. Отново опипа наоколо и осъзна какво всъщност се бе случило. Онова, което бе взел за парче плат, най вероятно е било паяжина, насъбрала прах с годините.
Главата му още бучеше, но знаеше, че трябва да се махне от този ъгъл колкото може по-скоро. Малката врата към коридора с монашеските килии сигурно не беше далеч. Известно време пълзя натам, докато напипа твърда дъсчена повърхност. А сега — към нишата, в която се пазеха ритуалните оръжия. Да, ето ги двете дебели дръжки на алебардите. Но на друго ръцете му не попаднаха. Така вече знаеше и с какво оръжие разполага противникът му — с втората татарска брадвичка. Помисли си с кисела усмивка, че все пак е извадил късмет. Брадвичката нямаше да е от голяма полза в тъмното, докато алебардата бе чудесно оръжие, най-подходящото за случая. Умееше добре да борави с него. Дългото над три метра копие можеше да прободе кожена броня, острият като бръснач ръб щеше да разцепи на две вражеския череп, а куката от другата страна служеше за сваляне на конник от седлото или за събаряне на бягащ воин на земята. При това той разполагаше с две алебарди наведнъж: едната за бой, другата — за разузнаване в тъмното или за препъване на противника.
Ма Жун се изправи на крака и безшумно пое алебардите от нишата, придържайки ги изправени. Дока то стоеше така неподвижно, изчаквайки глухото бучене в главата му да премине, се опита да се ориентира. Сигурно беше застанал до последната колона в лявата редица. Пред лявата му ръка беше празното място до олтара. Той наведе успоредно на пода алебардата в дясната си ръка и я размаха напред-назад из въздуха. Оръжието не срещна препятствие, той се извърна, за да се увери, че никой не се е притаил в тясното пространство между редицата колони и стената. Вдигна отново двете алебарди нагоре, тръгна на пръсти към средата на залата и спря с лице към главния вход.
Пред него ясно се очертаваше правоъгълникът на шесткрилата желязна решетка. Разбира се, невидимият враг не би минал през тази сравнително осветена част между двете редици колони. Сигурно се криеше зад някоя колона вдясно от входа, значи от лявата страна на Ма Жун. По устните му се плъзна зловеща усмивка. Тръгна предпазливо в тази посока, докато накрая стигна до последната колона в редицата. Препречи от едната и страна първата алебарда, опряна в стената, а втората стисна здраво в ръце. Възнамеряваше внезапно да ритне подпряното оръжие, за да изтрополи по пода, а щом противникът изскочеше напред и фигурата му се очертаеше на светлината от процепите в шесткрилата врата, да го цапардоса с алебардата, която бе в ръцете му.
Внезапно затаи дъх, защото му се счу слабо шумолене зад колоната, до която беше застанал. В следващия миг покрай нея наистина се стрелна една тъмна фигура, блъсна настрана копието, което той стискаше, и се втурна към изхода. Изненадан, Ма Жун не успя навреме да препречи пътя на беглеца и в следващия миг разбра, че го е изпуснал. Хвърли оръжието на земята и хукна да го гони. Тъмната фигура спря а малко пред входната врата, нещо тежко изсвистя край главата на преследвача и се удари с трясък в пода. После човекът успя да отвори едното крило. Ма Жун се опита да го спре, но се спъна в някакво въже и се просна по очи. Скочи веднага и се втурна към двора отпред, но видя само отдалеч как беглецът се измъква през трикрилата порта. Когато най-после и той дотича при нея, чу само отдалечаващо се трополене по каменното стълбище далеч надолу по склона.
Бълвайки цветисти ругатни, Ма Жун избърса кръвта от лицето си. На челото му беше започнала да се оформи подутина. Върна се в храма и отново взе алебардата. Замушка яростно с нея шесткрилата врата, докато я отвори докрай. Сега вече можа да види, че въжето, в което се бе спънал, всъщност беше тънка и здрава копринена стълба с две големи железни куки на края. Малко по-нататък, до последната колона, лежеше татарската брадвичка, която непознатият метна по него в тъмното.