Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
Съдията Ди кимна. Прегледа бележките си, после попита:
— А би ли могъл да опишеш привидението по-по дробно?
— Как да ви кажа, господарю, и двата пъти я зърнах само отдалеч, на слабата лунна светлина. Мисля, че беше облечена в бяла прозрачна роба с ефирно наметало на главата. Лицето и не се виждаше. В едно съм сигурен — на ръст е доста висока.
— Напълно ли си убеден, че е жена, Ма Жун?
Помощникът подръпна колебливо мустак и накрая каза неуверено:
— Всички говорят за някаква бяла жена пък и тази дреха. Но, разбира се, това не е доказателство. И мъж може да я облече. От друга страна, самата фигура ми се стори по-скоро женска. С широк ханш и тесни рамене. Чакайте да си спомня дали съм зърнал очертания на женски гърди… Да… или… — той поклати разочаровано глава. — Съжалявам, господарю. Наистина не мога да кажа.
— Не се притеснявай, Ма Жун. Най-важното е, че вече знаем едно, това е човешко създание от плът и кръв. Впрочем гледай да идеш утре заран в скита, за да видиш как е Фан. Ще се срещнем отново тук в кабинета ми след закуска. Трябва да предприемем решителни действия, и то колкото може по-бързо. Убиецът е отчаян и решен на всичко, може всеки момент отново да нападне. Отвори прозореца, Хун. Много задушно стана, май се задава гръмотевична буря. А по това време на годината те са си страшнички. Ще постоя още малко в кабинета, ще се опитам да си събера мислите. Лека нощ!
ГЛАВА XVIII
Ма Жун не успява да спаси живота на една жена; старшият писар разказва как вестта за съкровището е пристигнала в Ланфан
Силната гръмотевична буря, която се разрази над Ланфан няколко часа преди зазоряване, бе прочистила и освежила въздуха. Когато съдията Ди, придружен от третата си съпруга, излезе в градината за кратка утринна разходка, над езерото с множество разцъфтели бели и розови лотоси се стелеше хладна омара. Съдията реши, че ще е добре да изядат сутрешния си ориз в беседката.
Хранеха се в пълно мълчание, наслаждавайки се на свежия въздух и очарователната гледка. След като приключиха, останаха още малко при червените мра морни колони, като от време на време хвърляха недоядени зърна ориз на златните рибки. Порадваха се на ловките движения, с които рибките се стрелкаха из под големите плаващи листа, после третата съпруга заговори:
— Снощи се върнахте у дома много късно, спахте неспокойно и през цялото време се мятахте насън. Някакви лоши новини ли има?
— Да, изгубихме един стражник, който оставя жена и две дечица, а друг беше тежко ранен. Но съм убеден, че приближаваме към края на този ужасен случай. Липсва ни само последната брънка от веригата и се надявам днес да я открия.
Тя го изпрати до градинската врата.
Съдията завари Ма Жун и сержант Хун в кабинета си. След като му пожелаха добро утро, помощникът започна:
— Току-що се връщам от скита, господарю. Фан вече е по-добре. Игуменката смята, че за десетина дни ще се оправи напълно. Дори предложи дотогава да оста не при нея.
— Чудесно! — каза съдията, докато се настаняваше зад писалището си. — Като че ли наистина е най добре Фан да остане засега в скита. Знаете ли, снощи премислих отново всички възможни варианти в нашия случай. Реших, че днес трябва най-напред отново да претърсим изоставения храм, после да проведем подробен разпит на главатаря и неговата дъщеря.
Ма Жун се раздвижи неспокойно на стола. Прокашля се смутено и каза:
— Да ви призная, господарю, останах с впечатление, че Пролетно Облаче действа като съгледвач на баща си и другарите му крадци.
— Същото си помислих снощи и аз, когато видях скицата на храма — отбеляза сухо съдията. Отвори чекмеджето и сложи листа на писалището. Приглади го с ръка и добави: — Трябва да призная, че ще ни свърши хубава работа.
Ма Жун се надигна. Наведе се над писалището и нетърпеливо подхвана:
— По този план мога най-подробно да ви опиша как преследвах снощи убиеца, господарю. Вижте, на това място се промъкнах през дупката в стената. Влязох в храма през малката врата и…
Той продължи да описва преследването из тъмната зала стъпка по стъпка. Съдията го слушаше разсеяно и подръпваше бакенбардите си, втренчен в извивките на чертежа..
-… И тогава краката ми се заплетоха в онази дяволска въжена стълба — продължаваше Ма Жун. — Ето на това място, после…