Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
Съдията внезапно удари с юмрук по масата тъй силно, че чашите иззвънтяха.
— Пресвети небеса! — извика той. — Ето какво било! Защо не се сетих веднага? Докато обикалях храма оня ден, уж добих ясна представа за вътрешното разположение, а съм пропуснал да отбележа такава очевидна подробност!
— Какво?… — понечи да запита сержант Хун.
Съдията дръпна рязко стола си назад и скочи на крака.
— Почакайте малко! Първо трябва да подредя всичко логически. Благодарение на невероятно точната скица на момичето открих липсващото късче от мозайката, приятели. Нека сега да помислим къде точно му е мястото… Да, най-сетне от цялата бъркотия започна да изплува нещо свързано. Но… — той поклати нетърпеливо глава и закрачи из стаята с ръце на гърба.
Ма Жун се засмя доволно. По време на днешното си посещение в скита намери сгоден случай да поговори насаме с Пролетно Облаче и тя се показа доста благосклонна към предложението да му стане сериозна приятелка. Това, че неволно беше дала в ръцете на съдията важна улика, може би щеше да заличи от съзнанието на Ди спомена за скорошното й невъзпитано държание. По лицето на сержант Хун също бе изписано задоволство, защото дългият опит му подсказваше, че случаят наближава логичната си развръзка. От коридора долетяха тежки стъпки от ботуши и в стаята се втурна началникът на стражата.
— Току-що при мен беше офицерът, отговарящ за северозападния квартал, ваше превъзходителство — докладва задъхано той. — Там стават размирици. Местните татари хвърлят камъни по магьосницата си и нищо чудно вече да са я пребили. Нашите хора направили опит да се намесят, но тълпата ги погнала с тояги и тухли.
Ма Жун хвърли въпросителен поглед към съдията. Когато той кимна, помощникът скочи енергично, измъкна тежкия камшик от колана на началника и изтича навън. В двора на конюшнята двама коняри тъкмо разтъркваха хълбоците на един жребец. Ма Жун се метна на гърба му, както беше неоседлан, и препусна през портата.
Излязъл веднъж на улицата, той премина в галоп. Навалицата се отдръпваше мигновено, щом чуеше тропота на подкованите копита и зърнеше забързания конник. Улиците на северозападния квартал изглеждаха зловещо пусти. Той видя, че над ниските покри ви се стеле дим, и дочу откъслечни крясъци.
Пресечката, в която живееше Тала, бе задръстена от пъстро множество. Стотина татари се блъскаха един в друг с буйни викове и ругатни. Трима индуси тъкмо хвърляха подпалени факли върху сламения покрив на къщата под насърчителните възгласи на няколко размъкнати женища, изправени пред портите от другата страна на улицата. Ма Жун изплющя с тежкия камшик по голите, лъснали от пот гърбове на най-близките татари и пришпори коня си да връхлети безпощадно върху тях. С гневен ропот тълпата на обиколи ездача, но щом видяха униформата, хората започнаха да отстъпват намръщено.
Ма Жун скочи от коня и изтича към жената, просната до вратата на кирпичения зид. Дългата роба на Тала беше станала на парцали, целите подгизнали от кръв, а по нежните ръце, с които бе прикривала лице то си, се виждаха ужасни рани. Земята около тялото беше покрита със счупени пръти и камъни. Щом Ма Жун коленичи до нея, покрай главата му профуча парче тухла и се разби в стената. Той се обърна и видя полугол татарин да се навежда за втори камък. Бърз като светкавица, Ма Жун скочи на крака и го погна. Успя да го сграбчи за дългата плитка с лявата си ръка, а с дясната го цапардоса по тила с дебелия край на камшика. Блъсна настрана омекналото тяло и изкрещя срещу тълпата:
— Донесете кофи с вода и загасете огъня. Да не искате и вашите къщи да пламнат?
Тала лежеше с разперени настрани ръце. Веждата и бе разцепена от кървава резка, лявата част на черепа беше ударена с тежък камък.
— Сега ще те кача на коня и ще те отведа в… — заговори той.
Тя се втренчи в него с единственото си, налято с кръв зрящо око и прошепна:
— Изгорете… тялото ми.
Внезапно се разнесе трясък, последван от уплашени писъци. Покривът на къщата на Тала се бе срутил. И тогава се показа огромната глава на изрисуваното свирепо божество. Червеното му лице изглеждаше още по-страховито, разкривено от пламъците.
Ма Жун грабна жената на ръце и се отдръпна от стената, тъй като от покрива падаха пламтящи трески. Видя как окървавените и устни се размърдаха, и с усилие долови шепота й:
— Разпилейте праха ми…
Последва кратка агония, цялото й тяло се разтърси в гърчове и после се отпусна безжизнено в ръцете му.
Той положи внимателно мъртвата жена през гърба на коня. Татаринът, когото бе пребил, явно бе отнесен някъде от другарите си. Останалите бяха коленичили с лице към къщата на Тала, обхванати от свещен ужас. Горящата глава на божеството ги гледаше с ехидна усмивка.