Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
Ма Жун излезе от залата през предната врата. Намери Пролетно Облаче седнала на оградата над дупката с фенер в ръцете. Покатери се до нея, целуна обляното й в сълзи лице и й помогна да се прехвърли отвън.
— Онзи обесник ми се изплъзна, принцесо. А ти видя ли привидението?
— Привидението ли? Не, нищо не видях. Сигурно защото и без друго примирах от страх. Ей, ама ти изглеждаш ужасно. Дай да ти избърша лицето.
— Не се тревожи за мен. Ще те отведа в скита и после ще огледам за последно, дано го видя това проклето привидение.
Той я прегърна през раменете и тръгна с нея към с кита.
— Ще се видим пак някой от тези дни, принцесо — каза той.
Побутна я леко навътре и хвърли бърз поглед към покоите на игуменката. Прозорецът и вече не светеше. Притегна панталоните си и тръгна към полянка та, където за последен път беше видял Фан да седи на повален дънер. Изсвири пронизително с пръсти. От говори му само глухият глас на бухал. Запали разтревожен фенера и се зае да претърсва най-старателно треволяка наоколо, изригвайки гневни ругатни, щом някой трънлив шубрак закачеше панталоните му. Знаеше, че Фан в никакъв случай не би се отдалечил по своя воля от поста си.
Едва успяваше да си проправи път през бодливите храсталаци от диви рози, докато излезе на малка просека с десетина тисови дървета в единия край. Тръгна напряко през тревата, ала единият му крак хлътна в някаква дупка и той падна на земята, удряйки лице в кръгъл камък.
— За трети път тази вечер! — изръмжа ядосан Ма Жун, докато се надигаше с мъка.
Взе с въздишка фенера, за да го запали с огнивото, тъй като бе загаснал. Изведнъж се сепна и сърцето му заби учестено. Окова, което бе взел за обрасъл с мъх камък, се оказа смачкана човешка глава. Повдигна му се и той с усилие на волята доближи фенера до обезобразеното лице. В същия миг от гърдите му се изтръгна въздишка на облекчение.
— Благодаря ви, милостиви небеса!
Мъжът не беше Фан. Лицето му беше съвсем непознато. Ма Жун огледа внимателно дупката. Явно беше изкопана наскоро, защото купчината пръст до нея изглеждаше съвсем прясна. После той отново се вгледа в ужасното нещо, което лежеше в краката му.
— Небеса, това сигурно е Ян, убиецът е заровил главата му тук. Но защо му е трябвало отново да я изравя?
Той вдигна фенера и огледа високите тисови дървета. Сред избуялата трева различи фигурата на мъж, а до главата му — смачкан войнишки шлем. Със сподавена ругатня Ма Жун се наведе над проснатата фигура и опипа пулса. Макар и слабо, се усещаше. Ма Жун завъртя предпазливо главата на безчувствения момък и видя на тила му зееща рана. Опипа около нея, внимателно разделяйки слепените от кръв коси.
— Удар отзад! — промърмори той. — Но доколкото мога да преценя, черепът не е пострадал сериозно. Тези шлемове си ги бива. Вярно, че е изтекла много кръв, но това е неизбежно при рани на главата — той вдигна от земята шлема. — Да, негодникът го е улучил с татарската брадвичка и само шлемът му е спасил живота. Не бива да се губи време. Трябва незабавно да събудя игуменката и да видим какви лекарства има в аптечката й.
Ма Жун хукна по пътеката към скита. След като тропа известно време с парче тухла по портата, някой надзърна през кръглия отвор. Той различи зачудено то лице на Пролетно Облаче, а зад нея и игуменката. Извади от ботуша си служебната карта, показа я през отвора и се представи на стопанката:
— Аз съм Ма Жун, един от помощниците на съдията Ди, преподобна майко. Намерих наблизо в гората ранен човек, който спешно се нуждае от помощ.
— Отвори! — нареди игуменката на момичето.
Вече вътре в двора, той обясни подробно положени ето. Игуменката кимна угрижено и каза:
— За щастие тук разполагам с богат набор от лекарства. Грижата за болни и ранени е част от религиозните ни задължения. Моята прислужничка ще ви отведе в кухнята. Там има бамбукова рогозка, която може да послужи за носилка. Момичето ще ви помогне да донесете ранения, яко е. Аз ще се погрижа за човека. Отивам да му приготвя постели в преддверието до моята стая.
Щом влязоха в кухнята, Пролетно Облаче се обърна към Ма Жун с блеснали очи и просъска:
— Лъжец!
Той не знаеше какво да отговори. Богът воин не му бе дал напътствие за това. Все пак двамата понесоха мълчаливо носилката. Тя го погледна изкосо и внезапно каза:
— Добре поне че си хубав, макар и лъжец!