Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
— Ставайте веднага, глупаци, и се хващайте да гасите! — изкрещя им Ма Жун.
После се метна пак на коня и препусна към съда, закрепил мъртвото тяло пред себе си. Съдията Ди прие новината за размириците спокойно. Изгледа замислено Ма Жун и сержант Хун, след което каза:
— Тала е била обречена още от мига, в който е приела новата нечестива религия, неизменно водеща до гибел. Имам нареждане да не се меся във верските разпри на варварите, затова няма да предприема никакви действия срещу обитателите на онзи квартал. Разбира се, веднага ще кремираме тялото на магьосницата според последното и желание.
Силен удар по големия гонг в съдебната зала прекъсна думите му. На съдията той прозвуча като звън, бележещ края на заупокойна молитва в будистки храм, за да призове душите на умрелите в отвъдното.
— Съдебното заседание ще започне всеки момент — каза той. — Най-добре да идеш да си починеш, Ма Жун, защото следобед ще претърсваме храма. А сержантът ще дойде да ми помага в съда. Май отново ни чака дълго съдебно заседание, тъй като случаят Као срещу Ло се преразглежда — сега пък ответната страна представи нов доказателствен материал. В края на заседанието ще дам разпореждане да освободят скитника Алю. Извади служебната ми роба, Хун.
След като уреди изгарянето на трупа на Тала, Ма Жун тръгна право към караулното помещение. Съблече се съвсем гол, седна със скръстени крака на каменния под и накара двамина стражници да го облеят с кофи студена вода. После се качи в таванската си стаичка, както си беше гол, и се хвърли изнемощял на дъсченото войнишко легло. Чувстваше се страшно изморен, защото беше отишъл в скита още призори, само след няколко часа сън, а и напрегнатата нощ в храма бе изцедила докрай силите му. Но щом затвори очи, пред погледа му се яви ужасно обезобразеното лице на Тала. После отново я видя, както стоеше онзи ден пред него — гола, стъпила на купчината черепи… Той се мяташе в леглото и ругаеше отчаяно, докато най-сетне се унесе в безпаметен сън.
Събуди се с натежала глава. Погледна през прозореца и установи, че е късен следобед. Докато преглъщаше купа студена юфка в караулното, един от стражниците му каза, че старшият писар се е завърнал от Тонкан и току-що е минал през портата, запътен към кабинета на съдията Ди. Ма Жун заряза недоядената закуска и изтича към сградата на трибунала.
Съдията Ди се беше разположил зад писалището, до него стоеше сержантът. Старият писар беше седнал на един стол отсреща и изглеждаше както винаги, безупречно изряден и прилежен. Ма Жун също седна, и изгледа удивен множеството бележчици, подредени в редичка върху писалището, до една изписани с познатия едър почерк на съдията Ди. Най-отгоре се виждаха седем по-големи картончета, с каквито обикновено се бележеха важните места в съдебните папки. Помощникът понечи да се извини за закъснение то, но съдията вдигна ръка да го възпре:
— Идваш тъкмо навреме, Ма Жун, за да чуеш отчета за пътуването на писаря до Тонкан — а на самия служител кимна подканящо: — Продължавай!
— Командирът на военния конвой любезно ме покани да се присъединя към тях, ваше превъзходителство, та наистина пропътувах по-голямата част от пътя насам удобно, а и бързо. Последната отсечка минах на кон заедно с едни търговци на чай. Яздихме цяла нощ. По някое време се разрази гръмотевична буря, но извадихме късмет, защото успяхме да се скрием в горски заслон на един планински рид. А после…
— Доста дълго пътуване — прекъсна го припряно съдията. — Засега ми разкажи само най-съществено то, което си научил в Тонкан. Може да изслушам подробния ти доклад, след като си починеш.
— Благодаря, ваше превъзходителство. Бих искал да започна с това, че съдебният персонал в Тонкан се отнесе към мен изключително любезно. Осигуриха ми най-добрата стая в странноприемницата за високопоставени гости.
— Чудесно, ще изпратя благодарствено писмо на колегата си. Какво научи за престоя на ковчежника там?
— Запознаха ме със служителя, който е придружа вал и обслужвал ковчежника. Той ми каза, че задачата му не била никак трудна, защото ковчежникът бил уморен от дългото пътуване и отклонил покана та на магистрата за вечеря. Когато му занесли вечерния ориз, помолил да му изпратят сарач, понеже един от куфарите му се сцепил. След като сарачът си тръгнал, ковчежникът се затворил в стаята да си почива. Не е приемал други посетители и на другия ден заминал — писарят се поклони на сержанта, кой то побутна пред него чаша чай. Отпи няколко глътки и продължи: — Началникът на местната стража издири по моя молба сарача. Нарича се Лю, възрастен, доста словоохотлив мъж. Започнал като златар, но с времето зрението му отслабнало и се пренасочил към кожарския занаят. Спомняше си посещението при ковчежника съвсем ясно, защото няколко дни по-късно до него стигнал слухът за откраднатото злато, та…