Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
— Да, да, разбира се. Какво се е случило по време на посещението му?
— Ами какво, ковчежникът го завел в спалнята си и му показал спукания куфар. Лю го огледал внимателно и заявил, че коженият материал е твърде доброкачествен и едва ли ще се сцепи повече. Ковчежникът се успокоил от тези думи и платил щедро на Лю. Окуражен от любезността на един толкова високопоставен имперски чиновник, Лю похвалил изящната изработка на златния медальон, който носел ковчежникът, като пояснил, че разбира от тези работи, тъй като навремето бил златар. Дворцовият пратеник казал, че в такъв случай има още работа за него. Извадил от ръкава си специално ключе и отключил куфара с пукнатината. Стоял с гръб към Лю, но той успял да зърне в огледалото за шапки на масата, че куфарът е пълен със златни слитъци. Ковчежникът го затворил и се обърнал към Лю с голям слитък в ръка. Казал, че е твърде дълъг и едва се е сместил, та го бил сложил най-отгоре върху дрехите си и вероятно по тази причина кожата се била сцепила. Попитал Лю дали може да го среже на две, но без да пропадне и прашинка злато. Майсторът имал нужната пила в занаятчийската си чанта и след като свършил, веднага си тръгнал. Ето това е всичко, господарю.
Съдията погледна многозначително двамата си помощници, после полита старшия писар:
— Казал ли е Лю на някой какво е видял?
— За съжаление на доста хора, ваше превъзходителство. Тъй се случило, че златарската задруга провеждала същата вечер обичайната си сбирка, и Лю раз казал на всички за странната поръчка. На тези хорица изключително рядко им се случва да чуят за подобни съкровища в затънтения си град, та започнали да умуват защо един имперски ковчежник пренася през граница такава огромна сума.
— Свършил си чудесна работа! А сега, след като си отдъхнеш, няма да е зле да прегледаш протоколите от вчерашното съдебно заседание, а и от днешното. Трябва да ти съобщя, че делото „Као срещу Лю“ е възобновено.
— Наистина трябва да прегледам тези протоколи, ваше превъзходителство — нетърпеливо каза старият служител. — Подозирах аз, че и двете страни ще из вадят някакви допълнителни аргументи за решителния момент, особено близките на Као. Но съществува един деликатен спорен въпрос, а именно вторият брак на третия братовчед и…
— Ето ти двете папки — побутна ги нетърпеливо съдията Ди. — Утре отново ще изслушам и двете страни.
Старият писар се надигна и излезе от стаята, стиснал под мишница папките.
— Ковчежникът е допуснал груба грешка — отбеляза сержантът. — Трябвало е да каже на Лю да излезе, докато е вадел златния слитък от куфара.
— Разбира се — каза Ма Жун, — но това не ни приближава ни най-малко към отговора на загадката. Как да разберем кой от многото занаятчии от задругата е донесъл новината в Ланфан? Може например да е бил някой приятел или…
— Това вече няма значение, Ма Жун — прекъсна го съдията. — Важното е, че установихме със сигурност как тайната се е разчула, освен това, че е станало преди пристигането на ковчежника тук и че вестта се е разнесла сред местните занаятчии. Изобщо не ми е нужно да знам останалите подробности.
— Тръгваме ли за изоставения храм, господарю? — попита Ма Жун. — Там, разбира се, пазят четирима стражници, но никак не ми се нрави, че златото си седи ей тъй.
— Засега ще изчакаме. Както обясних на сержанта преди пристигането на писаря, в главата ми вече се оформи някаква теория за случая. Трябваше грижливо да обмисля и да претегля всеки отделен факт и най-внимателно да сравня датите. Те играят основна роля. Затова съм наредил тези листчета тук. Заключенията си нанесох на тези седем картончета, все едно седем карти за игра. На всяка съм написал по едно име и най-същественото, което се знае за него. Впрочем тези листчета вече не ми трябват — съдията издърпа чекмеджето и ги смете вътре с края на ръкава си. — А сега ще разгледаме внимателно картите. Щом ми съобщиха за пристигането на писаря, ги обърнах обратно, защото старецът има набито око.
И така, всяка карта носи името на един заподозрян.
ГЛАВА XIX
Съдията Ди подрежда карти; Ма Жун е изпратен да доведе един отделен участник в срещата на всички гости
Съдията Ди се изправи в креслото си и заяви със скръстени на гърдите ръце:
— Преди да ви обясня защо подозирам именно тези седмината, поотделно или по двойки, ще ви кажа, че случаят е един. Онзи ден — о, небеса, толкова отдавна ми се струва! — мислехме, че имаме работа с три отделни случая. Двата са отпреди близо година: кражбата на императорското злато и загадъчното послание на девойката Нефритова Звезда. Третият, убийството в храма, датира от онази вечер и днес сутринта се убедих от скицата на Пролетно Облаче, че изчезването на госпожица Нефритова Звезда е свързано с извършените там престъпления. Всъщност става дума за едно-единствено престъпление, приятели мои, но с множество разклонения. Всичко започва с кражбата на златото от ковчежника. Покрай тези петдесет златни слитъка се заплита прелюбопитна сложна мрежа от противоречиви човешки страсти. Налей ми още една чаша, Хун.