Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Пресадих една местна трепетлика преди седем години и оттогава всеки ден се проклинам за това решение. Ако бях взел от разсадника… Те не пускат такива корени. Тези, местните… проклетиите им изскачат отвсякъде и през повечето време ги оставям на мира, но не и когато навлизат в цветните ми лехи.
— Разсаждате, значи.
— Да. — Мъжът вече изглеждаше по-отпуснат.
— През юли? — Уолт се стараеше да звучи по-скоро любопитно, отколкото обвинително.
— Г-н Боутрайт поиска да го направя.
— Лош избор на време.
— На мен ли го казвате? Тия дни е прекалено горещо, за да може нещо да се хване както трябва. По мое мнение лилиите се справяха добре. Ще я запълня с едногодишни растения, а другата година вече ще му мисля.
— И другите лехи също ли?
— Кой знае? Следите ли футболната лига? — попита неочаквано градинарят.
— Предпочитам бейзбола.
— Е, нека ви кажа нещо: когато работите за г-н Боутрайт, научавате, че той е едновременно треньор и защитник. Като каже да направите нещо, правите го, иначе отивате на пейката. В моя случай това означава опашката за безработни. Затова изпълнявам.
— Разбирам. — Уолт се замисли как да подходи. — Понякога виждате ли тук някои футболисти?
— Майтапите ли се? Това място е като хотел.
— Някой, когото може би познавам?
Градинарят изглеждаше горд от положението си на вътрешен човек.
— Треньорът и няколко от помощниците му бяха тук миналия уикенд. Чух, че собственикът щял да идва за търга на вино тази година. Знаете ги тези хора, шерифе. Приеми всяка вечер. После хоп в самолета и обратно. Не се спира на едно място, а и по-млад няма да стане.
Мъжът обичаше да приказва. Уолт нямаше нищо против.
— А някои играчи?
— Проведе разговори с неколцина нападатели по време на селекцията. И с един атакуващ полузащитник, същото момче, за което написаха онази книга — „Сляпата страна“ — горе-долу по същото време. Но напоследък не е идвал никой или поне аз не знам. — Загорелият от слънцето мъж се подпря на лопатата, явно доволен, че има повод да си почине. — Но трябва да питате Мери — секретарката му. Тя е наблизо. Офисът й се намира на долния етаж, в северното крило.
— Сигурно ще ми е нужна карта.
— Тука сте прав.
— А като шеф добър ли е?
— Ами аз всъщност отговарям пред Деби, една от трите помощнички на Мери. Нямам контакт със самия г-н Боутрайт. Деби е свястна. Дават ми на практика неограничен бюджет. Това е работа мечта. Заплатата е отлична, получавам много допълнителни облаги, а и през повечето време не се занимават с мен.
— Искаш ли да се сменим? — попита Уолт и си спечели едно кискане. — Има ли нещо, което един шериф трябва да знае за г-н Боутрайт, а аз да не го знам?
— Казах ви, това е работа мечта.
— Интересувам се от един защитник. Вече не играе. Може би е идвал по някое време през последните два дни. Едър мъж, то се знае. Може да е бил сам. Може да е носил джинси и кожено палто. Казва се Мартел Гейл.
— Гейл Стихията? Мамка му, мисля, че щях да го позная. Обичах да го гледам. Слушайте, аз не виждам гостите толкова често, пък и правичката да си кажа, не им обръщам кой знае какво внимание, освен ако случайно не позная някого. Обичам спорта и бих казал, че съм голям фен, но половината от хората, дето идват тук, не ги познавам по физиономия. С момичетата е друго. Трудно е да не ги гледаш, нали разбирате за какво говоря…
— Момичета или жени?
— Вече ви казах достатъчно. Трябва да се връщам на работа.
Уолт не погледна веднага зад себе си, но бе забелязал трепването в очите на мъжа и подозираше, че той е видял някой да ги наблюдава. Може би Мери или някоя от трите й помощнички.
Изкушаваше се да попита за Керълайн Вета, но нямаше нейна снимка, пък и това беше работа на Болд, не негова.
— Как мислите, бихте ли могли да попитате Деби така, неофициално, дали Гейл се е мяркал през последната седмица?
— Ами предполагам, че да. — Градинарят изглеждаше изненадан.
— Бих могъл и аз самият да го направя — каза Уолт, макар да не беше сигурен в това, — но искам просто да взема автограф за племенника ми и затова се опитвам да хвана Гейл, докато още е в града. Обаче, когато шериф пита за нещо, хората смятат, че работата е важна, а няма такова нещо, та това ме затруднява.