Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Но ти още не си ги пила — напомни й Корин.
Тя се усмихна лукаво.
— Може да се дължи на коктейла или на…
— Или на кое?
— На целувката преди малко.
— О, щом тя може да замести болкоуспокояващите, ще ти дам още много като нея.
Изабел помълча няколко секунди.
— Да, ако обичаш — каза тя и затвори книгата в скута си. И без това беше станало твърде тъмно за четене.
При други обстоятелства Корин щеше бързо да свие в аварийната лента, но от „Ринкинкин“ му се бяха обадили по мобилния и той знаеше, че всички ги очакват.
Пристигнаха във Волон, а луната вече се беше появила на небето. В ярко осветения двор ги посрещнаха госпожа Сесил, Матилд, Бертран и Лоран, точно както беше предположил Корин. Липсваха само Ермелин и леля Жермен.
Всички засипаха Изабел с въпроси:
— Добре ли си?
— Как се случи?
— Защо никой не е оградил този ров?
— С линейка ли ви откараха? Имаше ли сирена?
— Всичко е наред — увери ги Изабел и вдигна нагоре подутата си ръка. — Само една навехната ръка и една рана на челото. И една съсипана тениска. Нямаше линейка, нито сирена.
— Ужасно е, че се случи това — каза Матилд. — Изобщо не е типично за Селери…
— О, той изобщо не е виновен — заяви Изабел. — Наистина беше много внимателен с мен.
— Тогава ще можете ли да хапнете нещо? — попита госпожа Сесил. — Ще държите вилицата с дясната си ръка, а някой ще ви нареже месото на хапки.
— Може ли преди това да си взема душ и да се преоблека? Изглеждам, сякаш цял следобед съм работила в кланица.
Вечерята, както винаги, беше вкусна. Имаше омлет с диви аспержи с гарнитура салата от рукола и козе сирене. Изабел трябваше да разкаже с най-големи подробности как точно стана злополуката, а Корин добавяше по някой детайл, което караше останалите да се смеят, включително и пострадалата. Леля Жермен разказа как самата тя е падала от кон във Волон и, за нейно негодувание, спасили първо коня, при все че тя не можела да плува.
— По време на войната, тук на село, един кон струваше много повече от едно момиче — добави леля Жермен.
— Значи аз съм извадила късмет — промърмори Изабел.
— През Първата или през Втората световна война е било това, лельо? — попита Лоран.
Леля Жермен го погледна ужасено.
— И втора ли е имало?
Когато накрая прибраха масата, беше станало доста късно. Бертран качи леля Жермен по стълбите, Ермелин и Матилд разтребиха приборите. Както всяка вечер, Изабел поиска да им помогне, но госпожа Сесил не й позволи.
— Заради ръката си сте лишена от правото да миете чинии. Корин ще ви придружи до крилото за гости и ще се увери, че нищо няма да ви липсва. Нали, Корин?
— Разбира се — отвърна той.
— Какво може да ми липсва? — попита Изабел на път към стаята си. Тя зъзнеше. Беше станало студено, небето се беше свило, луната вече никъде не се виждаше. — Освен, разбира се, малко от кожата на главата ми.
— Имам чувството, че майка ми се опитва да ни събере по малко старомоден начин — каза Корин.
Изабел се изчерви.
— Искаш да кажеш, че тя те накара да ме придружиш дотук, ние да…
— Казах, че начинът е старомоден. — Корин се засмя, докато отваряше вратата с цвят на магарешки трън и светваше голата електрическа крушка в коридора.
— О! Едва ли майка ти е предположила, че ще те помоля да останеш още малко?
— Естествено. — Корин отвори вратата на стаята. — Какво толкова може да се случи на леглото на леля Жермен? Дори студентите използваха квартирата само за спане. Когато искаха да се сближат с някоя хубава полска помагачка, излизаха на полето…
— Наистина ли? — Изабел щракна лампиона, чиято светлина бе приглушена от копринения й шал. Оранжево-червеният му десен допълнително допринасяше за красотата на лампата. — Откъде си толкова сигурен?
— Бях на около единайсет, жаден за сексуално просвещаване, и често се разхождах нощем из полето. — Той свирна. — Какво е станало тук?
— Уютно е, а? — каза не без гордост Изабел.
Помещението направо се беше разхубавило, след като изнесоха леглата на два етажа и едното от двете метални нощни шкафчета. Сега леглото на леля Жермен беше разположено напряко към прозореца и така предаваше на помещението малко от своята дължина. Белият ленен чаршаф леко контрастираше на пъстрото одеяло на Изабел, останалото тук грозно нощно шкафче беше покрито с ленена кърпа и върху него имаше стъклен буркан с цъфнали прасковени клонки и една латерничка с часовник. Подът пред леглото беше покрит с персийски килим.