Войната на Калибан

И Холдън, и горилата се обърнаха изненадано към нея. Тя вдигна пръст в жест, който казваше „изчакайте минутка“, и извади ръчния си терминал. Обади се на някого и включи външния говорител.

— Еймъс — повика тя, като продължаваше да държи пръста си вдигнат.

— Да — дойде отговорът.

— Един кораб се опитва да излети от космопорт 11, площадка B9. Натоварен е с храна, която ни е страшно необходима тук. Ако се отдели от земята, имаме ли военен кораб на СВП достатъчно близо, за да го пресрещне?

Настъпи дълга пауза; после Еймъс се изкикоти и отговори:

— Знаеш, че имаме, шефе. На кого всъщност го казвам?

— Обади им се и им нареди да извадят от строя товарния кораб. После нека отряд на СВП да го завладее, да прибере всичко на борда и да го унищожи.

Еймъс рече просто:

— Дадено.

Наоми прекъсна връзката и прибра терминала в джоба си.

— Не ни изпитвай, момче — каза тя на охранителя със стоманена нотка в гласа. — Нито дума от това не беше празна заплаха. Или ще дадете товара на тези хора, или ще вземем целия проклет кораб. Изборът е твой.

Горилата я зяпаше няколко секунди, после даде знак на отряда си и се отдалечиха. Охраната на космопорта ги последва, а Холдън и Наоми трябваше да отскочат от пътя на тълпата, юрнала се към вратите на товарителницата.

Когато вече не ги заплашваше опасността да бъдат стъпкани, Холдън отбеляза:

— Това беше доста хладнокръвно изпълнение.

— Да те застрелят, докато отстояваш справедливостта, сигурно ти изглежда много героично — каза тя, а стоманата в гласа ѝ още не бе изчезнала съвсем. — Но искам да те запазя жив, така че престани да се правиш на идиот.