Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Малко не стигна на оръжието да го улучи, острието му само драсна отдръпващото се бедро.
За чест на нападателя, той осъзна пропуска си достатъчно бързо, че да отскочи назад извън обсега на евентуална контраатака.
Ентрери бе очаквал и това и вместо да го последва, отново замахна с Нокътя, но в посока на другия нападател. Призовавайки магията на меча, изписа във въздуха стена от непрогледна пепел, за да се скрие от погледа на мъжа с меча.
Знаеше, че мъжът инстинктивно ще се стегне, преди да успее да отстъпи. В този миг Ентрери падна на коляно и замахна под стената от пепел.
Убиецът почувства удара, съпротивата на сухожилието и костта срещу жестокото разсичане и чу агонизиращия вой на мечоносеца.
Ентрери се изправи, завъртайки се около оста си отляво надясно, което го изправи лице в лице с мъжа с камата. Силен трясък отстрани му подсказа, че мъжът с меча е паднал тежко и поне за момента е извън битката.
Ентрери инстинктивно вдигна меча, за да блокира и наистина камата издрънча, безвредно отблъсната от червеното и кърваво острие на Нокътя.
Убиецът измъкна друга кама.
Ентрери се ухили.
Мъжът се обърна и побягна, молейки за милост с всяка стъпка. Успя да направи само няколко крачки, преди да стигне до леда и да се пльосне на земята. Залитащ и пищящ, продължи да се влачи, сякаш очакваше смъртоносния удар да се стовари всеки момент.
Най-сетне се озова на суха земя и залитна надолу по улицата.
Ентрери остана на място развеселен.
Остър писък изотзад, последван от гъргорене, го накара да се обърне. Насреща му Джарлаксъл изтриваше кръвта от камата, с която бе довършил мъжа отдолу.
Мрачният елф задържа погледа си върху Ентрери, питайки безмълвно каква е причината за всичко това.
Ентрери отвърна на погледа, но без никакво обяснение.
Накрая Джарлаксъл отклони очи, съвсем леко.
— О, прекрасно — изрече мрачният елф.
Ентрери проследи погледа му към мястото, където стената от пепел бе започнала да се разрежда. На мястото, където бе стоял мъжът, сега се намираха двата му крака, срязани от глезените. Останалата част от тялото му бе подпряна до стената, с треперещи окървавени ръце, вдигнати във въздуха. Вече дори не се опитваше да спре кръвотечението.
Джарлаксъл отиде до него и го изгледа.
— Кървиш до смърт — обясни му спокойно. — Ще е бавно, но няма да е по-болезнено от това, което чувстваш в момента. Обаче ще ти стане студено. Не се паникьосвай, когато притъмнее пред очите ти.
Мъжът изскимтя, клатейки глава и вдигна умолително ръце.
— Може би, ако имаш желание да разкриеш… — започна Джарлаксъл и мъжът заклати яростно глава в знак на съгласие или поне се опита, защото Ентрери застана до приятеля си и прободе сърцето на глупака с Нокътя на Шарон.
Ентрери измъкна меча, хвърли бегъл поглед на Джарлаксъл и не каза нищо повече, когато се отправи да прибере камата си и статуетката на дракона.
— Предполагам, че не търсиш отговори, защото вече ги знаеш — каза Джарлаксъл.
Ентрери продължи да върви и за щастие чувствителността на крака му се бе върнала достатъчно, че да успее да запази равновесие по хлъзгавата повърхност на замръзналата уличка.
Глава 8
Да спиш с дракони
— Буахаха, продължавай да носиш пиене — изрева гръмогласно Атрогейт.
Вдигна разпенената халба и я изпи на един дъх — или поне съдържанието, което не изля върху сплетената си черна брада. Остави халбата на масата и прокара ръкав през брадата си, изтривайки само малка част от полепналата пяна.
Джарлаксъл започна да плъзга следващата халба през масата.
— Знам, че са били хора на Кнеликт — каза той и задържа ейла достатъчно дълго извън обсега на Атрогейт. — В противен случай ще означава, че има конкурентна банда, която действа по улиците на Хелиогабалус.
— Гоблински сополи. Всяка конкурентна банда ще е изтребена в рамките на деня — изрева джуджето и намигна.
Джарлаксъл плъзна халбата и дори не й остана време да спре, когато се оказа във въздуха и джуджето изсипа съдържанието й в гърлото си.
— Буахаха! — изрева Атрогейт и я тресна на масата.
После се оригна шумно и отново изтри устата си с ръка. Насред движението забеляза, че ръкавът на дрехата му е подгизнал, затова го вкара в устата си и изсмука питието от тъканта.