Пътят на Патриарха

— Не са — отвърна без колебание драконката. — Демонстрираш очевидно неразбиране на тези, покрай които или над които искаш да се изкачиш. Бъди сигурен, че не е неразбиране, което двете със сестра ми споделяме по всеки параграф. Срещала съм се със Зенги във времената преди бурята, както и сестра ми. Името му е хулено из страната, съвсем естествено, но имаше кратък период, когато бе високо ценен, или ако изключим това, когато бе достатъчно силен да унищожи всеки, който му се противопоставеше открито. Дойде при нас не със заплахи, а с изкушаващи предложения.

— Предложил ви е безсмъртие — изрече Джарлаксъл. — Превръщане в драколичове.

— Уршула Черния не беше единственият, включен в плановете на Зенги — потвърди драконката. — Стотици драколичове ще се въздигнат заради наследството на краля вещер. След месец или може би след сто или хиляда години. Те са там, духовете им чакат търпеливо в амулетите, скрити в книги на съзиданието, безсмъртни.

— А Илнезара?

— Аз избрах своя път, както и Тазмикела, и то по време, когато изглеждаше, че Зенги не може да бъде спрян.

Тя направи пауза, гледайки го твърдо и Джарлаксъл си повтори наум следващата логична мисъл — ако Зенги не е успял да изкуши сестрите във времената, когато е изглеждал толкова могъща и непобедима сила в земите на Кървав камък, как да се надява Джарлаксъл да ги изкуши сега?

— Двете със сестра ми не смятаме, че ще се нуждаем от услугите ти през зимните месеци — изрече Илнезара. — Нито пък от тези на Ентрери. Ако искате да напуснете Хелиогабалус, може би за да си починете от скорошните изпитания в по-мекия климат на Лунното море, вървете с нашата благословия.

На лицето на Джарлаксъл се изписа разбираща усмивка.

— Ако изникне ситуация, в която талантите ви биха били полезни и двамата сте още около Хелиогабалус, ще ви потърсим — продължи драконката с тон, който подсказа на мрачния елф, че няма намерение да прави подобно нещо.

Отказваха се от услугите му.

Нещо повече, Илнезара и Тазмикела бягаха от него, дистанцираха се.

— Пази се, Илнезара — осмели се да я предупреди Джарлаксъл. — Двамата с Артемис Ентрери открихме много неща на север.

Илнезара присви очи и за момент Джарлаксъл се уплаши, че ще се преобрази в истинската си форма и ще го нападне. Но заплашителният огън в очите й угасна и тя отговори спокойно:

— Достатъчно, че да привлечете внимание, естествено.

Това накара Джарлаксъл да се сепне.

— Чие внимание? — попита той. — Вашето?

— Нашето, естествено, го имахте още преди да потеглите на север.

Джарлаксъл си даде малко време да го осмисли.

Виждаше, че е раздвоена, все още таеше копнеж по него. Беше го уволнила — почти.

— Ех, може би ще потеглим на юг — каза той. — Отраснал съм в Подземния мрак и имам непоносимост към зимните студове.