Пътят на Патриарха

— Повечето хора са — отвърна Илнезара. — Предполагам, че се дължи на факта, че винаги са така близо до смъртта. Ограничени са от страховете какво би могло да последва и не могат да се отърсят от предпазливостта си.

— Но, разбира се, по тази логика един мрачен елф е много по-добър любовник.

— А дракон е още по-добър — отвърна бързо Илнезара и Джарлаксъл не посмя да постави под съмнение изявлението.

Ухили се и докосна шапката си.

— Но както изглежда, дори компанията на един дракон не е в състояние да задоволи апетита на Джарлаксъл — продължи Илнезара.

Джарлаксъл осмисли думите й и някак киселото изражение, което бе изкривило красивите й черти. Тя бе скръстила ръце пред себе си. „Много необичаен жест за нея“, помисли си той.

— Не смяташ, че съм задоволен? — попита мрачният елф една идея по-невинно от нужното.

— Мисля, че си шавлив.

— Доволството ми или липсата на такова е разделено — обясни Джарлаксъл, който сметна, че е мъдро да поласкае егото на драконката. — В много отношения наистина съм задоволен, даже доста щастлив. В други — не толкова.

— Живееш заради тръпката — отвърна Илнезара. — Не си доволен, никога не си доволен, когато пътят е равен и прав.

Джарлаксъл се замисли над тези думи за няколко мига, после се ухили още по-широко.

— А ти ще прекараш остатъка от живота си, блажено купувайки дрънкулки и препродавайки ги с печалба — долетя саркастичният му отговор.

— Кой казва, че ги купувам? — отговори без колебание Илнезара.

Джарлаксъл докосна периферията на шапката си и пусна бърза усмивка, която не се задържа, защото не бе готов да пусне дракона от захапката на сарказма си толкова лесно.

— Ти доволна ли си, Илнезара?

— Открих живот, който си струва, да.

— Но само защото го измерваш с кратката продължителност на живота на крал Гарет и приятелите му, от които се страхуваш. Това не е твоят живот, твоето съществуване, а просто спирка за позициониране, ниво, от което Илнезара и Тазмикела могат да продължат към следващите си цели.

— А може би драконите не са толкова неспокойни и развълнувани, колкото мрачните елфи — отвърна драконката. — Може би дребните неща — мрачен елф любовник за тази десетдневка, плячкосването на корабокруширал търговски кораб през следващата — са достатъчни?

— Трябва ли да се чувствам обиден?

— По-добре, отколкото изяден.

Джарлаксъл се спря отново, опитвайки се да разгадае своята най-интригуваща партньорка. Не можеше да каже със сигурност къде свършваха шегите на Илнезара и къде започваха заплахите й, но това определено не бе място, на което искаше да попада, когато беше замесен дракон.

— Може би вълнението, което мога да осигуря, нямащо нищо общо с нашата… връзка, е така завладяващо за теб — предположи след известно колебание миг по-късно.