Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Какво си направил, Ентрери? — прошепна Джарлаксъл.
Мрачният елф изчезна в сенките на бъркотията от нащърбени разноцветни покриви в търсене на начин да хвърли безопасен поглед към уличката отдолу.
Ентрери реагира инстинктивно, когато забеляза движение с крайчеца на окото си. Хвърли се към противоположната страна на тясната уличка. Все пак се погрижи да не загуби равновесие, защото двойката главорези се приближаваше. Очевидно добили кураж от пристигането на подкрепленията, те нападнаха.
Ентрери се хвърли внезапно напред с изпънат меч.
Новодошлите се стовариха до него. Спря се изведнъж, защото атаката му не беше нищо повече от лъжлив маньовър в опит да си спечели време, така че да може да се погрижи за най-новата заплаха. Ако бе по-неопитен боец, отчаяната атака щеше да е единственият начин за действие, опит да премине през двойката и да избяга.
Но Ентрери нямаше намерение да бяга от никоя битка.
За малко не падна презглава от рязкото спиране, защото чувствителността не се бе завърнала изцяло в краката му. Все пак успя да прикрие залитането, като се оттласна от стената и възстанови равновесието си.
Завъртя се и почти замръзна от объркване, когато забеляза оплетените тела на новодошлите, които бяха разбили част от отломките. Единият лежеше напълно неподвижно и отпуснато, а другият се извиваше от болка, сграбчвайки последователно китката, коляното и глезена си, очевидно наранил сериозно и трите. Миг по-късно Ентрери разбра всичко, когато погледна нагоре и видя сферата от пълен мрак във въздуха.
Джарлаксъл.
Тъй като другата двойка се приближаваше бързо, Ентрери се хвърли към подкрепленията и замахна силно, пробождайки с Нокътя на Шарон горния, изпаднал в безсъзнание мъж и човека под него. Първият не издаде звук, сякаш вече бе мъртъв, но долният изкрещя и се загърчи.
Ентрери нямаше време да го довърши. Измъкна Нокътя, в резултат на което шурна кръв, и се завъртя. Вдигна острието точно навреме, за да отблъсне меча на нападателя, след което отклони ръката с кинжала нагоре и навън. Убиецът нападна, използвайки предимството си, като се премести напред и започна да мушка непрестанно, без да храни надежда, че ще успее да рани умелите си противници, а по-скоро с идеята да ги отблъсне леко назад и да си освободи място за маневри и да се отдалечи от сандъците в случай, че мъжът отдолу все още има сили за битка.
Обърна задния си крак перпендикулярно на двамата си врагове и на водещия си крак. Придвижи го напред и тропна с пета, после пристъпи напред. Направи го отново и отново, запазвайки перфектно равновесие, като избутваше двамата убийци назад. Все още не чувстваше единия си крак, но всяка крачка бе твърда и сигурна и подсилена от координацията между двата крака, като използваше крака със запазена чувствителност, за да води безчувствения.
Най-накрая, точно преди да стигнат до все още хлъзгавия участък, където бе ударил дъхът на белия дракон, двойката успя да координира контрапозиция.
Раздалечиха се един от друг и се извиха леко, така че да имат по-добър ъгъл за атака.
Ентрери усети, че предимството му е свършило и отстъпи назад, приведен в защитна позиция. Краката му бяха раздалечени и стабилни, макар единият да продължаваше да е схванат и по-слабо подвижен.
— Той уби Вирт! — изкрещя главорезът отляво, онзи с меча.
— Млъкни, глупако! — сопна се другарят му.
— Скоро ще се присъединиш към него — каза Ентрери.
Не обичаше да говори на противниците си, но трябваше да си спечели време. Кракът му щипеше и пареше и едва успяваше да прикрива гримасите си.
Мъжът с камата се хвърли в атака и Ентрери вдигна Нокътя на Шарон, за да го прихване. Мъжът обаче беше бърз и прибра ръката в обсега на меча, като веднага нанесе хитър втори удар.
Той обаче не разбираше.
Дори и на един крак, дори и разсеян от болка и изтръпване, дори и неспособен да пази равновесие, Ентрери с лекота вдигна отново острието, което бе тръгнало към тази позиция още преди противникът му да започне да прибира камата.
А и Ентрери знаеше, че тази лъжлива атака не е краят.
Отстрани нападна другият мъж, мушкайки с меча си, но Нокътя на Шарон се изви в изящна дъга и отблъсна острието назад.
Ентрери прехвърли цялата си тежест върху изтръпналия ляв крак. Трябваше да му се довери и го застопори на място, завъртайки десния си крак назад с приближаването на очакваната втора атака с камата.