Пътят на Патриарха

С три бързи крачки Ентрери се озова надолу по коридора до външната врата, след това до терасата, после надолу по стълбището. Замисли се дали да не спре и да провери дали неканените гости не са заложили капани на вратата, но подозирайки, че няма толкова време, просто наведе рамо и премина през вратата. На терасата бързо сви вляво към стълбите и се спусна надолу — с една, две, три крачки. Все още на средата на пътя се прехвърли над високото до кръста перило, хвана се със свободната си ръка, за момент се плъзна по наклона, след което се пусна на земята. При приземяването се претърколи, за да омекоти падането и се изправи тичешком на крака.

Докато прибягваше през улицата, можеше да почувства върху себе си погледите на стрелците.

Малка двуколка с плодове бе поставена срещу стълбището на Ентрери. Добродушният продавач и синът му си говореха приятелски с двама младежи, които разглеждаха стоката — типична гледка за улиците на Хелиогабалус.

Или не съвсем, осъзна Ентрери, докато се приближаваше, защото забеляза, че четиримата не бързат да реагират на внезапната му и неочаквана поява и очевидния факт, че бърза — или на това, че държи впечатляващо украсен меч с червено острие в едната си ръка.

За миг срещна погледа на брадатия търговец, но това бе достатъчно да забележи проблясъка на разпознаване в тъмните очи на мъжа. Не разпознаването от обикновен търговец, който може да го е виждал да преминава дузина пъти, а погледа на мъж, който е открил каквото търси.

Ентрери се хвърли в атака веднага щом чу изщракването на арбалет нейде отстрани — и чу стрелата да профучава във въздуха зад гърба си. Измъкна камата, но държеше острието внимателно насочено, така че да не позволи на сребърната верижка да се изплъзне, докато измъкваше статуетката от кесията.

Младите мъже до двуколката захвърлиха селските си пелерини и се завъртяха с извадени оръжия, но Ентрери премина през тях с бърз разсичащ удар на меча отзад напред, който ги запрати към земята в противоположни посоки.

С един скок Ентрери се озова на ръба на двуколката. Втори го прехвърли покрай „продавача“ и по-младия мъж, в посока входа на страничната уличка. Опъна ръката си, в която държеше камата, нагоре, точно докато преминаваше под дървената носеща греда, която свързваше двете сгради. Заби камата в гредата, под която се люлееше драконовата статуетка. Падна на земята, по-скоро приплъзвайки се, отколкото бягайки, защото осъзнаваше колко малко време има и колко близо са преследвачите.

А тези преследвачи нямаше да прошепнат паролата, нямаше да разпознаят дракона.

Още се търкаляше и лазеше — правеше всичко възможно да се придвижва надолу по уличката — когато капанът зад гърба му се активира и почувства ледена вълна, която го смрази и остави червена следа по глезена на единия му крак. Опита се да се изправи, но кракът му се бе схванал и веднага се озова по лице на паважа. Метна се и се превъртя, размахвайки меч, защото бе сигурен, че друг от нападателите бързо ще се озове върху него.