Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
С пай в ръка Джарлаксъл се подпря небрежно на тезгяха на Пайтър и загледа двойката, която влезе в магазина — мъж и дребничката му хубава любима. Гледаха се в очите и през цялото време хихикаха.
Джарлаксъл разпознаваше преструвките щом ги видеше.
— Ах, млади влюбени! — извика драматично. — Добри ми Пайтър, с удоволствие ще платя за техните сладкиши.
Двамата погледнаха объркано към Джарлаксъл. Той подхвърли пая към мъжа, но високо. Когато последният понечи да го улови, движението разтвори жилетката му и разкри двойка изтъркани дръжки на кинжали.
Вторият пай от Джарлаксъл беше хвърлен по-силно и не бе предвиден за хващане — освен от изненаданата физиономия на мъжа.
— Какво? — извика жената, когато паят се размаза върху лицето на любимия й.
Той също извика, но от болка.
— Джарлаксъл, какво правиш? — настоя Пайтър.
— Убит съм! — извика изненаданият мъж.
Хвана се за лицето, разпръсквайки наоколо крем и в крайна сметка разкри малката стреличка, която се бе намирала в пая, да стърчи забита в бузата му. Посегна към нея с треперещи ръце, но сякаш не можеше да я хване.
До него младото момиче изпищя и заплака.
Ръцете на Джарлаксъл бяха извити до раменете в готовност да ги хвърли напред и да призове двойка магически остриета от предпазителите на китките си. Можеше да призове ками с мисъл и след това да ги удължи до мечове с движение на ръцете.
Но не го направи, защото поне реакцията на девойката бе напълно погрешна. Мъжът естествено се строполи на пода с обърнати нагоре очи, а от отпуснатата му челюст потече слюнка.
— Джарлаксъл! — извика Пайтър, залитайки до благодетеля си. — Какво направи? Ох, Клеърел! Ох, Миша!
Джарлаксъл прочисти гърлото си, докато Пайтър със залитане отиде да помогне на Клеърел да вдигне отпуснатото тяло на любимия си.
— Познаваш ли ги? — попита мрачният елф.
Притесненият Пайтър го погледна.
— Това са дъщерята на Марингей и бъдещият й съпруг! Живеят до вас. Щяха да се оженят през пролетта и аз да… щях да опека… о, какво направи?
— Приспах го и нищо повече — обясни Джарлаксъл, докато преминаваше покрай триото на път за вратата. — Дръж ги вътре, защото наоколо дебнат убийци.
Клеърел го удари, после сграбчи крачола на панталона му, докато минаваше покрай нея.
— Направих го за негово собствено добро — излъга засраменият елф. — Галантният ти любим без съмнение щеше да иска да се покаже като герой, а сега не е моментът. Заключи вратата, Пайтър, и ги дръж вътре. Не излизай навън, защото те грози смъртна опасност!
Джарлаксъл измъкна крака си от хватката, отдели миг да докосне периферията на шапката си в поздрав към притеснената млада дама, после бързо излезе. Изскочи на улицата, внезапно изпълнен със съмнения за всичко, което бе видял.
Но чу глъчката, идваща малко по-надолу от мястото срещу жилището му. От уличката със залитане излезе мъж, целият побелял — замразен — от главата до петите, който се движеше странно, като схванат. Строполи се върху двуколката с плодовете и изсипа купчина ябълки на улицата.
Ябълки, замръзнали толкова дълбоко, че част от тях се счупиха като стъкло, щом удариха паважа.
— Ентрери — прошепна мрачният елф.
Надяна пръстен на ръката си, сви юмрук и освободи магията. Подскочи нагоре, на височина дузина стъпки и повече и се приземи с лекота върху покрива на магазина на Пайтър, където изчезна от поглед.
Ентрери залитна надолу към края на уличката, блокирана от стена и купчина изпотрошени сандъци и стари дървени мебели. Беше планирал да използва купчината, за да прескочи стената и да изтича по улицата, успоредна на неговата, но краката му едва се движеха, единият бе почти напълно схванат, изгарян от всепроникваща болка. Погледна назад и видя мнимия продавач и „сина“ му да лежат неподвижни на земята, покрити със скреж.
Трети убиец, един от двойката, която се бе преструвала, че пазарува от двуколката, се бе подпрял на стената на уличката, очевидно замразен на място, с отворени, но невиждащи очи и побелели от лед мигли. Другарят му залитна обратно на улицата, препъна се в частично замръзналата двуколка и се строполи тежко върху паважа, където остана да лежи треперещ и безпомощен, най-вероятно умиращ.