Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Или ще го убие сам — разбира се, не съм казвал, че е Кнеликт, нали така?
— Не, разбира се, че не.
Атрогейт се разхили гръмогласно, оригна се и изпразни още една халба.
— А ако наградата се покачи, дали Атрогейт ще се изкуши да пробва?
— Нивгаш не пробвам, черньо. Или върша работата, или не.
— И ще го „извършиш“ ли? Ако цената е добра?
— Не повече или по-малко, отколкото ти би го извършил.
Джарлаксъл понечи да отговори и то остро, но осъзна, че не би могъл честно да отрече предположението, макар, разбира се, наградата да трябваше да е невъобразимо висока.
— Харесвам приятеля ти — призна Атрогейт. — В името на Деветте ада, харесвам и двамца ви.
— Но златото ти харесва повече.
Атрогейт вдигна в тост следващата халба.
— Харесвам онова, което ми купуват парите. Имам само един живот за живеене. Може да свърши през следващата десетдневка или след триста години. И в двата случая смятам, че колкото повече време прекарвам пиян и дебел, толкова по-добре си живея. И не се съмнявай, черньо, че по-добрият живот, който водя, е единственото, което има значение.
Джарлаксъл трудно можеше да оспори тази философия. Отново направи знак на сервитьорката, за да й покаже да не спира да носи напитки, после измъкна още златни монети и ги остави на масата.
— И ти ми харесваш, уважаемо джудже — каза той и стана от мястото си. — Така че ти казвам съвсем сериозно, каквато и награда да предложи Кнеликт — да, да, ако е Кнеликт — добави той, щом видя, че Атрогейт се кани да се обади. — Каквато и награда да има за главата на Артемис Ентрери, няма да е достатъчна, че опитът да си струва.
— Буахаха!
— Просто си помисли за всички онези години на пиене, от които ще се лишиш. Нека това ти служи за съветник — Джарлаксъл му намигна, поклони се леко и се отдалечи, преминавайки покрай сервитьорката, която се приближаваше с още една пълна табла. Потупа я леко по задника, докато я подминаваше, и тя му отправи изпълнена с обещания усмивка.
Да, можеше да разбере защо Атрогейт се маха от Вааса, щом се застуди. И той също би предпочел да прекара зимата в по-гостоприемен град.
Освен ако, разбира се, Артемис Ентрери не беше преживял това гостоприемство.
Джарлаксъл излезе от кръчмата. Дъждът беше престанал, тежките облаци бяха ответи от студения северен вятър, за да сторят път на първите бледи звезди в настъпващата нощ. Студът беше настъпил толкова бързо, че от останалите след дъжда локви на призрачни струйки в нощния въздух се издигаше пара. Джарлаксъл се огледа в двете посоки по улицата, наблюдавайки струйките и чудейки се дали зад сивите им пелени не се спотайват убийци.
— Какво си направил, Артемис? — попита тихо, после стегна наметалото около врата си и тръгна към дома.
Но почти веднага смени посоката, защото нямаше търпение да изчака събитията.
Когато стигна до Околостението, над града се бе спуснал здрач. Група облаци, надвиснали от запад, надвиха последните оскъдни лъчи на слънцето и донесоха по-ранен и по-дълбок мрак. Така няколко от търговците запалиха свещи, защото макар да се бе стъмнило, още не бе време да затварят магазините.
Същото важеше и за „Златните монети на Илнезара“, където един-единствен свещник блещукаше на големия прозорец. На мъждивата светлина навсякъде около него проблясваха кристали.
Малкото звънче над вратата издрънча, когато Джарлаксъл влезе. Наоколо нямаше никого, с изключение на една жена на средна възраст и млада двойка, които обикаляха около витрините и самотната фигура, застанала зад щанда от другата страна.
Джарлаксъл изпита наслада от пребледняването на жената, когато най-сетне го забеляза. Още по-приятно му стана, когато по-младата дама направи крачка встрани, с което значително се приближи до придружителя си. Стисна ръката на мъжа толкова здраво, че отклони вниманието му от пазаруването.
Ченето на мъжа увисна, той се стегна внезапно и изпъчи гърди. Огледа се бързо наоколо и поведе спътницата си към изхода, минавайки покрай Джарлаксъл, който учтиво докосна периферията на шапката си.
При този жест младата жена изписука леко и тъй като бе от страната на мрачния елф, се сви още по-близо до защитника си.
— Толкова обичам вкуса на човешка плът — прошепна Джарлаксъл, докато минаваха покрай него и жената изписка отново, а храбрият й придружител забърза още повече към вратата.