Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Джарлаксъл поклати глава, изгледа редицата празни халби, заемащи половината маса, и кимна на сервитьорката, която го наблюдаваше от бара. Знаеше, че трябва да напие Атрогейт, за да го накара да се разбъбри, но не беше предполагал колко скъпо ще му струва.
— Да поръчам ли още? — попита и джуджето избухна в гръмогласен смях от абсурдността на въпроса.
Джарлаксъл се подсмихна и вдигна ръка, правейки знак за още пет големи халби, после отправи поздрав към кимащата сервитьорка с докосване по чашата вино — единственото питие, което бе изпил, докато Атрогейт вече се бе справил с дузина халби.
— Значи е бил Кнеликт, а мишената — Артемис Ентрери — отбеляза Джарлаксъл.
— Не съм казвал, че е Кнеликт — поправи го Атрогейт и се оригна отново.
— Тогава конкурент вътре в Цитаделата на убийците?
— Не съм казвал, че не е Кнеликт — добави Атрогейт с още по-силно оригване.
Сервитьорката започна да поставя пълните халби на масата, затова Джарлаксъл млъкна и предложи обезоръжаваща усмивка. Тя опразни таблата си и започна да прибира част от празните чаши. Мрачният елф остави две блестящи златни монети до тях и предизвика широка усмивка у момичето.
— Кажи ми тогава — обърна се към джуджето веднага щом останаха отново сами.
Беше хванал здраво една халба, държейки я като заложник.
— Ентрери получил задача да убие търговец — каза Атрогейт, после се спря и погледна към халбата.
След миг Джарлаксъл плъзна ейла към него и Атрогейт не отдели време да го изучава.
— Кнеликт си мисли, че Ентрери е задържал плячката от работата? — заразсъждава Джарлаксъл. — Не би имал причина. Все още имаме достатъчно от наградите, които прибрахме във Вааса, а като рицар от ордена парите не са особен проблем за Артемис Ентрери.
— Буахаха, рицар от ордена! — изхили се джуджето.
— Добре де, рицар-чирак.
— Буахаха!
— Не би имал причина да задържи плячката от убития търговец — изрече Джарлаксъл.
— Доколкото чувам, не е имало убит търговец — отвърна Атрогейт и посегна към следващата халба. Джарлаксъл плъзна една към разтворените му в очакване ръце, но джуджето не я вдигна към устата си. — Не и преди Кнеликт да го докопа, де. Изглежда, че приятелят ти е объркал самоличностите.
— Убил е грешния търговец?
— Убил неколцина от хората на Кнеликт, изпратени да наблюдават работата му — довърши Атрогейт и изпразни халбата, след което се оригна подобаващо.
Джарлаксъл се облегна, за да осмисли информацията. „Какво си направил, Артемис?“, помисли си той, но не зададе въпроса на глас. Определено приятелят му, най-добрият и умел убиец, крачил някога по улиците на Хелиогабалус или който и да е друг град, не би могъл да направи толкова сериозна грешка.
Значи не беше грешка от страна на Ентрери. Беше изявление. На какво? На независимост? На глупост?
— Кажи ми, Атрогейт — попита тихо и спокойно Джарлаксъл, — достатъчна ли е наградата за главата на Ентрери, че да те подмами да свалиш тези боздугани от гърба си?
— Буахаха! — изрева джуджето.
— Затова ли се върна в Хелиогабалус, вместо да поемеш по пътя към Вааса?
— Идва зима, тъпако. Нямам намерение да се бъхтя във ваасанските виелици. Работа през лятото, пиене през зимата — това е формулата на джуджешкия успех.
— Но ако в Хелиогабалус се намира някоя лесна задача… — подкачи го Джарлаксъл. — Може би неочакван късмет.
— За твоя Ентрери ли? Буахаха! Едва ще стигне да плати пиенето, което ми купуваш в момента.
Джарлаксъл плъзна още една халба и повдигна объркано вежди.
— Кнеликт подценява…
— Не би оказал на приятеля ти уважението да предложи нормална награда — обясни джуджето. — Знае, че мнозина ще се заемат с лова на Ентрери, дори и само заради репутацията. Да убиеш рицар герой? Ето това е перо, което да съперничи на тая глупост, дето стърчи от шапката ти.
— За някой новак, може би — заключи мрачният елф.
— Или като обида. Как да е.
— Но когато Кнеликт осъзнае грешката си и му свършат новаците, ще преосмисли възнаграждението.
— Бих се съгласил или не бих, ако знаех за какво, в името на свинските зурли, говориш — отвърна Атрогейт. — Възна-какво?
— Заплащането — обясни Джарлаксъл. — Когато всички, които се опитват да ликвидират Ентрери, са мъртви, Кнеликт ще осъзнае истината за този враг и ще предложи по-голяма награда.