Пътят на Патриарха

Промени стойката си под такъв ъгъл, че да не изглежда сякаш се е подпрял толкова тежко на стената, но в интерес на истината, ако не беше преградата зад гърба му, Ентрери щеше да се строполи назад. Измъкна впечатляващия си меч пред себе си и подканящо размаха острието.

По-близкият мъж се поизправи леко и отстъпи крачка назад.

— Беше капан, заложен в уличката, и не е нещо, което може да използва отново — заключи мъжът по-близо до Ентрери, отговаряйки на блъфа му.

— Както искате — отвърна Ентрери със зловещ кикот и размаха меча.

Удържа въздишката на облекчение, когато мъжът отстъпи още половин крачка, защото бе почувствал издайническото щипене в краката, което подсказваше, че чувствителността се завръща и кръвообращението му се възстановява. С непосилно усилие успя да удържи гримасата си през следващите няколко мига, но знаеше, че не може да си позволи да издаде колко слаб е в момента.

Ако действаха дръзко, беше мъртъв.

— Естествено, изпратил ви е Кнеликт — изрече Ентрери. — Обеща ми, че ще ме използва за учител, макар че след шестте трупа може да реши, че приемам задачата си твърде на сериозно.

Двамата мъже си размениха нервни погледи. И което бе по-важно за Ентрери, останаха на място и не тръгнаха към него.

Но един от тях, онзи, който бе дошъл втори, се поизправи и се поотпусна, като дори започна да се смее леко.

— Той си мисли, че сме само шестима — изрече и тупна приятеля си по гърба, а глупакът се присъедини към кикота му.

Ентрери схвана значението на думите му и изпита съжаление, че ще умре по този начин — без съмнение убит от високо, без възможност да се защити от това направление.