Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Акарин се усмихна с половин уста.
– Мантиите спокойно могат да се скрият под плащове.
Данил бързо кимна.
– Разбира се.
– Ще имате само един шанс – предупреди ги Лорлън. – Ако тя научи, че можете да усещате кога използва магия, ще ви се изплъзва, като след всеки експеримент се мести на ново място.
– Тогава трябва да действаме бързо. И колкото повече магьосници имаме на наше разположение, толкова по-бързо ще успеем да я намерим.
– Ще поискам още доброволци.
– Благодаря ви, Разпоредителю. – Денил склони глава.
Лорлън се усмихна и се облегна назад в креслото.
– Признавам, че никога не съм и предполагал, че ще се радвам да науча, че малката ни бегълка е започнала да използва силата си.
Ротан се намръщи.
„Да – помисли си той, – но всеки път тя се доближава до това да загуби напълно контрол над нея”.
Пакетът беше тежък, въпреки малкия си размер. Когато Сери го пусна върху масата, той издаде приятно туптене. Фарин разкъса хартиената опаковка, разкривайки малка дървена кутия. Когато я отвори, по самия него и по стената зад гърба му се разтанцуваха мънички кръгове от отразена светлина.
Сери погледна надолу и усети стягане в гърдите, когато видя лъскавите монети. Фарин извади дървено трупче, от което стърчаха четири колчета. Сери наблюдаваше как крадецът започна да нанизва монетите на колчетата. Формата им отговаряше на дупките в монетите: златните монети – на кръглите колчета, сребърните – на квадратните, а големите медни монети – на триъгълните колчета. Последното колче, за големите медни монети, с които Сери беше най-добре запознат, оставаше празно. Когато купчината злато достигна височината на десет монети, Фарин я прехвърли върху дървено колче с ограничители в двата края и я остави страни.
– Имам друга работа за теб, Серини.
Сери откъсна неохотно поглед от лежащото пред него богатство и се изправи, но после се намръщи, когато осъзна смисъла на думите на Фарин. Колко още такива „работи” му предстоеше да свърши, преди да му разрешат да види Сония? Вече беше минала седмица откакто Фарин я беше поел под свое покровителство. Сери преглътна раздразнението си и кимна.
– Каква?
Фарин се облегна назад в креслото. Жълтите му очи проблеснаха развеселено.
– Може би е още по-подходяща за твоите таланти. Двама бандити са се заели да обират магазини във вътрешността на Северната част. Тези магазини са на хора, които имат споразумения с мен. Искам да намериш къде живеят тези двамата и да им изпратиш съобщение, от което недвусмислено да им стане ясно, че внимателно ги наблюдавам. Можеш ли да го направиш?
Сери кимна.
– Как изглеждат?
– Един от моите хора е разговарял с продавачите. Той ще ти разкаже какво е научил. Вземи това. – Той подаде на Сери малък, сгънат къс хартия. – Почакай ме в предната стая.
Сери се обърна и се поколеба. Погледна отново към Фарин и се зачуди дали моментът е подходящ да попита за Сония.
– Скоро – каза Фарин. – Утре, ако всичко мине добре.
Сери кимна и тръгна към вратата. Въпреки че широкоплещестите охранители в съседната стая го наблюдаваха с подозрение, той им се усмихна. „Никога не си създавай врагове сред лакеите на някого – казваше баща му. – По-добре направи така, че да им се харесаш”. Тези двамата толкова си приличаха, че сигурно бяха братя. Единствено заради белега, минаващ през бузата на единия, беше лесно да се различат един от друг.
– Трябва да почакам тук – каза им той. После посочи стола. – Може ли?
Онзи с белега сви рамене. Сери седна и огледа стаята. Погледът му се спря на ивица от яркозелено сукно, висящо от стената. В горната част на плата беше зашит златист инкол.
– Хей! Това същото ли е, каквото си мисля? – попита той, скачайки на крака.
Мъжът с белега се ухили.
– Да.
– Обшивка от седлото на Буреносен вятър? – попита задъхано Сери. – Откъде я имаш?
– Братовчед ми е коняр в Дома Аран – отговори мъжът. – Той ми я даде. – Пресегна се и погали плата. – Благодарение на този кон спечелих двайсет златни монети.
– Разправят, че потомците му са отлични състезателни коне.
– Никога няма да има друг като него.
– А гледа ли състезанието?
– Не. А ти?
Сери се ухили.
– Промъкнах се покрай касиерите. Не беше лесно. Дори не знаех дали в този ден Буреносен вятър ще бяга. Просто извадих късмет.
Очите на охранителя се замъглиха, докато слушаше разказа на Сери за състезанието.